Продавачът зад тезгяха наблюдаваше минувачите разсеяно. Изведнъж малко момиченце доближи магазинчето и буквално се залепи за витрината. Щом откри това, което търсеше, очите му блеснаха. То влезе и помоли магазинера да му покаже гердана от тюрказ.

- За сестра ми е. Бихте ли могли да го опаковате красиво? - попита детето.

Собственикът погледна детето със съмнение и попита: 

- А колко пари имаш?

Момиченцето извади от джоба на палтенцето си кърпичка, завързана на вързопче, развърза я и изсипа на тезгяха благосъстоянието си от дребни монети. С вяра в гласа си попита:

- Ще стигнат ли?

Бяха в действителност купчинка дребни монети. Момиченцето заприказва:

- Знаете ли, желая да направя подарък на кака ми. Откакто умря мама, тя се грижи за нас, а за себе си в никакъв случай не намира време. Днес е рожденият ѝ ден и съм сигурна, че ужасно ще се зарадва да получи тъкмо този наниз. Ще ѝ отива на очите.

Мъжът взе гердана, отиде във вътрешността в магазина, донесе красива кутийка и постави вътре огърлицата. Опакова пакетчето и го завърза с панделка.

- Заповядай! - сподели на момиченцето. - И го носи деликатно!

Детето бързо побягна към у дома. Работният ден беше на изчерпване, когато в магазина влезе една госпожица. Тя постави на тезгяха кутийка и до нея сложи опаковъчна хартия и развързана панделка.

- Тук ли е платен този наниз? Колко струваше?

- А! - засмя се продавачът - цената на всяка движимост в моя магазин е конфиденциална и зависи от договарянето сред мен и клиента.

Девойката строго промълви:

- Но сестра ми имаше единствено няколко дребни монети. А този наниз е от тюркоаз, нали? Вероятно е много безценен. Това не е по джоба ни.

Мъжът опакова още веднъж гердана в кутийката, завърза панделката, подаде пакетчето на девойката и сподели:

- Тя заплати най-високата цена. Повече, в сравнение с може да заплати който и да е възрастен – тя даде всичко, което имаше.

Тишина извърши дребното магазинче и две сълзи се търкулнаха по лицето на девойката, стискаща в треперещата си ръка дребното пакетче.