Самооценката ни работи като термостат – постиганите резултати винаги ще отговарят на предварително зададените стойности.
Фред вярва, че може да бъде щастлив през около петдесет процента от времето. Ако всичко в живота му се развива по мед и масло, един ден ще го споходи мисълта: „Почакай! Не е нормално да съм толкова щастлив! Със сигурност всеки момент нещо ще се обърка.“ А когато това се случва, Фред въздиша дълбоко и заключава: „Знаех си, че не може да продължава така.“
Но Фред не осъзнава, че както има хора, които са нещастни през цялото време, така има и други, които се чувстват щастливи почти непрекъснато. Истината е, че ние сами създаваме качеството на живота си в зависимост от самооценката и убежденията, които имаме за щастието.
Докато се възприемаш като финансов провал, винаги ще си без пукната пара. Можеш да постигнеш успех само ако започнеш да гледаш на себе си като на победител.
Ако се смяташ за безнадежден случай по математика, винаги ще срещаш трудности с числата. Най-вероятно под въздействието на минали неудачи си развил убеждението: „Повече от ясно е, че не ме бива по математика.“ Следователно няма смисъл да опитваш. В резултат на това ще изоставаш все повече и повече. Случи ли се да се представиш добре, си казваш: „Чисто и просто късмет.“ Провалиш ли се обаче, тогава заключаваш: „Ето! Това доказва, че съм безнадежден!“
НИЕ РЕШАВАМЕ каква самооценка ще изградим. И пак ние решаваме дали заслужаваме уважение и точно колко щастие ще си позволим да очакваме.
Колко по-лесно е да отговорим на комплиментите с „Благодаря“
Положителната самооценка дава възможност да се съсредоточим върху комплиментите, които получаваме, и върху успеха, който искаме да постигнем. Но не бива да бъркаме това състояние с надменността. Трябва да правим разлика между егоизма и здравословното себелюбие.
Хората с голямо его изпитват нуждата да са център на вниманието, жадни са за признание и почти не ги е грижа за останалите. От друга страна, здравословното себелюбие позволява да уважаваме както собствените си желания, така и тези на околните. Това означава, че се гордеем с постиженията си, без да изпитваме потребност да се перчим с тях, и също че приемаме неуспехите си, докато полагаме усилия да се развиваме.
Здравословното себелюбие не ни кара да се оправдаваме пред себе си или пред другите защо си позволяваме да излизаме в отпуск, да спим до късно, да си купуваме нови обувки и от време на време да се поглезим. То означава без угризения да правим каквото е нужно, за да внесем повече качество и красота в живота си.
Нека осъзнаем, че няма нищо лошо в това да приемем отправения към нас комплимент. Не е нужно да сме съвършени, за да приемем този комплимент с едно любезно „благодаря“. Успешните хора умеят да казват „благодаря“. Те разбират, че признанието за добре свършената работа е признак на здравословно отношение.
Ако поздравиш актьора, спечелил Оскар, няма да го чуеш да казва: „Просто извадих късмет!“ Ще ти отвърне с „благодаря“. По същия начин, ако поздравиш нобеловия лауреат за присъдената награда, отговорът няма да е: „Аз съм безнадежден случай.“ И този път ще чуеш: „Благодаря.“
Ако поздравиш една поп звезда за новия ѝ хитов албум, няма да я чуеш да казва: „Трябваше да се постарая повече.“ Тя ще ти отвърне: „Благодаря“.
Всички успешни личности са осъзнали, че трябва да ценят достойнствата си. Придобили са това отношение към себе си дълго преди да пожънат първите си успехи и тъкмо затова са ги пожънали.
