Твоето „аз“ през погледа на другите

Комплиментът е подарък. Нужно е усилие, за да направиш комплимент на някого. Всеки ще изпита разочарование да захвърлят подаръка обратно в лицето му. Това е още една причина да приемаме любезно комплиментите. Представи си, че твой приятел отбелязва колко зашеметяващо изглеждаш, а ти отговаряш: „С тези дебели устни и къси крака ли!“

Ето че се чувстваш зле, понеже не си приела комплимента със същото добро чувство, с което е бил отправен. Приятелят ти ще се чувства зле пак по тази причина и ще те запомни като своята късокрака приятелка с големите устни. Не е ли по-добре да кажеш „благодаря“?

Твоето "аз" през погледа на другите

По обкръжението ни ясно личи каква самооценка имаме. Обикновено изграждаме взаимоотношения с хора, проявяващи към нас поведението, което смятаме, че заслужаваме. Всеки, който притежава здравословна самооценка, ще отстоява уважението на близките си. Отнасяйки се добре със себе си, той дава пример на околните как да се държат с него.

Мери, която има лоша самооценка, ще се примирява с всяка обида и оскърбление по свой адрес. В съзнанието ѝ ще се мяркат мисли като: „Аз не съм важна“, „Такава съм си“ и „Винаги съм получавала лошо отношение. Може би го заслужавам!“

Някой ще попита: „Мери докога ще търпи грубото поведение на околните?“ Отговорът е: „Докато има лошо мнение за себе си.“

Другите проявяват към нас отношението, което сами си засвидетелстваме. Поведението им показва недвусмислено дали се уважаваме. Ако се отнасяме добре към себе си, те ще последват примера ни!

Всички познаваме хора, които залитат от една катастрофална връзка към друга. Всеки следващ партньор се оказва или алкохолик, или непрокопсаник. Затова и винаги стават жертва на тормоз. Този модел няма да се промени, докато не се промени лошата им самооценка.

От друга страна, има много хора, които, научили урока си по трудния начин, започват да очакват и да изискват справедливо отношение от своите приятели, роднини и колеги. Осъзнали са, че стига да заемат твърда позиция, останалите са готови да се съобразяват с тях.

Твоите достойнства

Представи си, че се съгласяваш да гледаш за кратко едно тримесечно бебе. В часа за хранене ще му дадеш ли да яде, без да искаш от него нещо в замяна? Разбира се!
Едва ли ще му поставиш ултиматум: „Слушай, хлапе, ако искаш да си получиш млякото, първо трябва да измислиш нещо остроумно, да издекламираш азбуката или да ме разсмееш!“ Ще нахраниш бебето просто защото го заслужава. Така, както заслужава любов, грижи и добро отношение. То заслужава тези неща, защото, също като теб, е човешко същество, частица от вселената.

И ти заслужаваш същото. Заслужавал си го още при раждането си, заслужаваш го и сега. Има твърде много хора, които смятат, че са недостойни за любов и уважение, освен ако не са също толкова умни, находчиви, красиви, високоплатени, атлетични или духовити като онези, които познават.

ПОМНИ, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАШ ЛЮБОВ И УВАЖЕНИЕ ПО ПРОСТАТА ПРИЧИНА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАШ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ.

Ние обичаме. Понякога страдаме. Във всеки от нас е скрита сърцевина, която е прекрасна. Приеми, че притежаваш способността да обичаш, да изпитваш съчувствие и да бъдеш човек. Ти не си просто човек; ТИ СИ ЧОВЕК.

Отвори очи за достойнствата, които притежаваш, и запомни, че заслужаваш да се отнасят добре с теб!

oт книгата "Как работи щастието", Андрю Матюс

Източник: Gnezdoto