Трите елемента на привличането

29 юни 2016 г., 15:51
31051

Снимка: Shutterstock

Когато стане дума за качествата, които търсим и искаме, за да намерим желания партньор, привлекателният и секси външен вид е първото, което идва наум. Чувството на привличане, това е „химията“ или „искрата“, което ни мотивира да искаме да сме с даден човек – и той да иска да е с нас.

Но какво прави един човек привлекателен? Външен вид, ресурси, поведение, интелигентност, или нещо по-уникално и специално? С малко усилие, можем да се сетим за човек, който е привлекателен по всяка от тези причини. Дори да имаме предпочитан „тип“, рядко имаме ясна идея какво прави даден човек привлекателен за нас – и защо.

Всъщност има различни типове привлекателност и начините, по които всеки от нас решава и умее да постигне това, зависят от собствения му характер и от типа връзка, която търси.

Физическа привлекателност: Да изглеждаш секси

Всички знаем, че външният вид е важен. Това, което повечето хора не осъзнават, е че външният вид е повече или по-малко важен в зависимост от това какъв тип връзка търсите. И какво друго внасяте в общуването с партньора си. Обикновено краткосрочните и по-концентрираните върху секса връзки изискват най-много физическа привлекателност, която губи своята важност със задълбочаването на близостта, споделянето и дългосрочната подкрепа.

Във всеки случай физическите черти, които са най-привлекателни за другите, са тези, които са най-добър индикатор, че сме здрави и във форма. И тъй като тези черти се променят с времето, предвид здравословното ни състояние, това означава, че най-привлекателните черти са и тези, върху които имаме най-голям контрол. Добрата хигиена и физическите упражнения са по-важни от перфектния бюст и най-симетричния нос.

За тези, които нямат перфектното тяло, облеклото може да изиграе съществена роля във физическото привличане. Човек винаги може да подчертае плюсовете и да скрие минусите. Подходящ цвят, в съчетание със секси обувки може да допринесе много за привличането. Освен това, облеклото и аксесоарите могат да кажат не малко за потенциалните ни ресурси. Но прекалено силният акцент върху последното може да ви накара да се съмнявате дали потенциалният партньор не е по-привлечен от потфейла ви, отколкото от вас самите.

Психологическа привлекателност: Да създаваш връзки

На другия край на спектъра са психологическите черти, които намираме за привлекателни. Те са по-мотивиращи за дългосрочни и емоционално интимни връзки. За съжаление, ако разчитате само на тях, това е свързано с определени трудности: както ако разчитате само на външния вид може да се окажете в поредица от бързо изгарящи забивки, така и ако разчитате само на личностните качества, може да получите просто дълбоко приятелство без сексуална искра (т. нар. „приятелска зона“).

Независимо от това психологическата привлекателност е много важна, особено за дългосрочните връзки. Обикновено тя се изразява в жизнерадостно и весело поведение, което извежда наяве най-доброто в другите, и в самите себе си. Психологически привлекателните хора често развиват уникален стил, перспектива или способност, която споделят със света и която ги различава от тълпата.

Най-често тези черти се предават чрез вербалната комуникация. Това може да включва разговори, които  създават чувство на близост и взаимно разбиране, както и теми, които будят сексуалния и романтичен интерес. Да имаш да споделиш нещо уникално и позитивно – и да го кажеш с умение и стил – е нещо, което създава силно психологическо привличане. Но трябва да го допълните с нещо повече от думи, ако искате във връзката да бъде и физическа.

Повденческа привлекателност: Да правиш смели ходове

Поведенческата привлекателност се обитава зоната между физическото и психологическото. Този тип привлекателност имат предвид хората, когато казват, че самоувереността е секси. Понякога хората са привлекателни и желани само заради начина, по който действат и се движат. Те имат точния език на тялото, който предава едновременно дистанция и интерес към другия. Те знаят как да се усмихват, да флиртуват и да бъдат забелязани с поведението си.

Освен езика на тялото, докосването също играе важна роля в привлекателността. Докосването е основен начин за комуникация и влияние без думи. Направено по правилния начин, докосването може да накара някого да бъде още по-привлечен от вас. Докосването увеличава физическата близост и вероятността „да се случи нещо“ между двама души. Освен това докосването показва едновременно висок статус и дружелюбност и помага да получите съгласие и да бъдете приети.

Всички тези поведения предават вашата увереност и висок статус – така потенциалните ви партньори могат да бъдат привлечени от чара на самото поведение, или от статуса, който то предава. С други думи, може би ще се нуждаете от друга черта или качество, което да подкрепи смелите ви ходове. В комбинация с малко физическа привлекателност, това поведение може да примами  любовен партньор. Комбинирано с психологическа привлекателност, може да създаде дълготрайна връзка.

Да откриеш собствен стил на привличане

Да станеш по-привлекателен и да привлечеш привлекателен партньор изисква компромиси. Всеки от нас е различен и има уникална възможност да разработи своите атрактивни черти, така че да постигне типа връзка, от която има нужда. Положителното е, че никой не е перфектен – и вие също няма нужда да сте перфектни. Въпреки това е нужно да се фокусираме върху чертите, които ще ни помогнат да имаме удовлетворяващ социален живот.

За да привлече подходящия партньор, човек трябва първо да се съсредоточи върху силните си страни и предпочитания от него тип привлекателност.  Правете това, което ви идва най-естествено. След това поработете върху способностите и чертите, които могат да ви помогнат да постигнете типа връзка, към който се стремите. Не е нужно да овладявате всичко, но е важно да дадете най-доброто от себе си, за да подобрите области, които може да представляват сериозни социални препятствия (напр. недобра хигиена, мрачен характер, прекомерна стеснителност). След което просто излезте и открийте човека, който ще бъде привлечен от качествата, които имате.

Източник: Psychology Today  

 

Коментари