Будизмът обаче приема, че няма фиксирано и стабилно Аз.
В духа на Анитя (непостоянството), нашите клетки, спомени, мисли и лични наративи – всичко, което съставлява нашата идентично – се променя с времето.
Да, ние имаме характери (те също се променят с времето). Имаме име и работа, както и други звания, с които се идентифицираме, за да придобием някакво чувство за Аз.
Идеята за постоянния Аз обаче е още една история, наложена от културата ни. Това е история, която можем да променим и съответно – да приемем идеята, че ние самите можем да се променим. По всяко време, навсякъде. Както Тик Нят Хан казва: „Благодарение на непостоянството всичко е възможно.“
Как можем да използваме това в ежедневието?
Вместо да се опитвате да „откриете себе си“, трябва да се съсредоточите върху това да създадете такъв Аз, какъвто искате да бъдете във всеки един момент от живота си. Възможно е днес да се чувстваме по-различно спрямо вчера. Това, че сега сме потиснати, не означава, че ще бъдем такива завинаги. Можем да простим на другите. Можем да простим на самите себе си.
Веднъж щом се освободим от идеята за постоянния Аз, можем да приемаме много по-лесно постоянните промени в живота ни. Във всеки един нов момент ние на практика сме нови и различни.
