Можем да научим много от будистката философия, но може би най-ценните уроци са онези, които ни помагат да поставим ясна граница между любовта и това, което може да изглежда като любов.

Тензин Палмо Джетсунма, будистка монахиня и наставник от Тибет, обяснява разликата между истинската любов и обикновената привързаност съвсем просто: истинската любов идва при нас, когато искрено, от все сърце искаме да направим щастлив избраника или избраницата си. Привързаността е, когато търсим преди всичко собственото си щастие.

„Всеки вариант на любовна връзка, в който си представяме, че можем да се допълваме с помощта на другия, е обречена на проблеми. В идеалния случай хората трябва се обвързват, когато чувстват удовлетворение от себе си и живота си; когато изпитват чувство за пълнота и завършеност, за да могат изцяло да усетят и оценят същото и у своя избраник, а не да му прехвърлят отговорността да осигури това чувство за завършеност и благополучие“, пише тя в една от статиите си.

Тъй като повечето от нас са деца на култура, която е приела с отворени обятия представите за романтични отношения, характеризиращи се с фразата от филма на Джери Магуайър "Ти ме допълваш", може би няма да ни е лесно да признаем валидността на нейните думи. В края на краищата, как е възможно това? Нима не търсим своята допълваща ни половинка? Не означава ли това, че сме непълноценни и незавършени личности, докато не намерим някой, който да ни "допълни"?

Според учението на будизма подобно търсене всъщност е противоположно на истинската любов.

Истинската и неподправена любов изисква от самото начало да сме цялостни, завършени и доволни от себе си, от своите мечти, надежди и начин на живот. Да, можем да практикуваме японския принцип "кайдзен", който ни учи, че винаги трябва да търсим начин да се подобрим, но като цяло, когато търсим партньор в живота, трябва да сме доволни от това, което сме. Да обичаме себе си и да сме наясно какво искаме от бъдещия си партньор. Той може да се окаже най-невероятният и прекрасен човек на целия свят, но... Ние изобщо няма да имаме нужда от него, за да ни допълва, а и той няма да има нужда от това.

Вместо да се опитват да намерят решение на проблемите си в друг човек и да компенсират чрез него своите недостатъци, хората, намерили истинска любов и хармонични отношения, използват своите силни страни, за да се оттласнат и да „летят“ още по-високо.

Истинската любов винаги има в основата си сила, а не слабост, недостиг или липса на каквото и да било. Тя идва при нас, когато се разпознаем като пълноценни, завършени личности. Не се нуждаем от "сродна душа", а от спътник в живота, от партньор, който иска да споделя с нас нашите цели, мечти и живот.

В противен случай това не е любов, а обикновена привързаност. Будизмът ни учи, че привързаността е коренът на всяко зло и страдание. И когато бъркаме привързаността с любовта, ние доброволно се отказваме от личностното израстване в полза на същите тези болки и страдания. Колкото повече се откъсваме от привързаността, толкова по-бързо можем да намерим пътя към хармонията със себе си и света около нас.

Източник: cluber.com.ua