Основната съставка за доматената супа са доматите. Те са както кисели, така и сладки. От изпълнението зависи какво ще се яде накрая.

Съставките са:

1. доматен сос, 1 шише

2. риган (на око или цвят)

3. фиде (или натрошени спагети в краен случай)

4. настърган кашкавал

5. вода (в краен случай)

6. олио (или зехтин за готвене, т.е. помаче)

7. сол (по желание)

8. кафява захар (по желание)

Трябват ти още:

1. тенджера

2. котлон

3. черпак

4. дървена лъжица

Преди да започнеш с тази рецепта, си отговаряш на въпроса “защо го правя?”. Записваш си го. Каквото и да отговориш, това си е твоята истина. Добавяш към нея и следната дребна съставка: защото си пич, защото си различен и защото е вкусно. Освен това е лесно, но това не го казваш.

Остави всякакви занятия и се фокусирай на готвенето. Обедно време е и трябва да нахраниш домочадието. Евентуално си ял палачинки на закуска и отново се пада на теб честта да сготвиш. Може и така да си решил. Може и да си загубил на камък-ножица-хартия кой да готви. Няма значение - готвиш.

Вадиш тенджерата и я слагаш на котлона. Преглеждаш я дали няма следи от вода, иначе ще пръска от мазнината. Ако има - забърсваш със салфетка. Сипваш олио или зехтин за готвене колкото да покрие дъното. Загряваш мазнината и слагаш ригана. След около двайсетина секунди изсипваш доматения сос. Може леко да пръсне, забърсваш пръските и псуваш само наум ако те е опръскало.

Изчакваш да се загрее доматения сос и намаляваш котлона малко. Добавяш фидето. Можеш да ползваш и спагети. Колкото по-малко ги натрошиш, толкова повече супата ще прилича на яхния. Няма значение, стига да е вкусно и топло. Оставяш нещото да къкри.

Време е за кашкавала. Настъргваш го или на едро, или на дребно в купа. Ползваш купа, не чиния, за да не се разсипе. Яденето става по-вкусно, ако дадеш на детето ти да опита от настъргания кашкавал или се правиш на ударен, когато краде от него. То си е игра.

Всичко е игра. Човешкият мозък така функционира. Някои хора играят сериозно, без да се взимат насериозно, и с тях храната винаги е вкусна, топла, уютна и се чувстваш вкъщи. Други си играят със сериозните неща и рано или късно ти вкисват живота. Това е и рискът на доматената супа - хем вкусна, хем носи риск. Готвенето не е за всеки. Трябват си узрели продукти, както и да нацелиш правилния момент. Готвачът и той е продукт, най-вече на намеренията си и на правилните навици.

Изчакваш да се свари фидето. Ако супата е твърде гъста, може да добавиш малко топла вода, колкото да стане с правилна консистенция. Пробваш фидето от време на време с дървената лъжица дали е омекнало колкото ти искаш. Не трябва нито да хрупка, нито да е кашкаво. Тогава е моментът да спреш котлона. Може да дръпнеш тенджерата от котлона, ако искаш да изстине по-бързо, но не е задължително. Добавяш кашкавала. Не забравяй да дадеш на желаещите покрай теб, преди да го изсипеш в супата. По-вкусно е така.

Не си готов още. Сега е моментът да оформиш крайния вкус. Опитваш супата с дървената лъжица и преценяваш дали вкусът е този, който си представяш. Може да е, може обаче да не е. Не бързаш. Това е като с грижата за детето ти. Това е като с грижата и отношенията ти с жената до теб. Искаш да оставиш преживяване. Искаш да оставиш послевкус. Всеки може с вино, което е минало през сомелиер и отзад на етикета си пише. Ти обаче си пич и си различен. Затова правиш супа и създаваш собствени преживявания.

Как проверяваш? Пробваш супата и преценяваш дали е добре на сол. Ако кашкавалът не я е осолил достатъчно, добавяш малко сол и разбъркваш. Пробваш пак и така, докато не си доволен. Тогава това става “твоята супа”. Проверяваш супата също дали не е кисела. Киселото се лекува със сладко. Като в живия живот. Ако ти се стори кисело, добавяш от кафявата захар. Не че бялата не върши работа, ама ти си пич и имаш кафява.

Май не е толкова лесно хем да е добре на сол, хем да не е кисело, но не и прекалено сладко. Супата ти съдържа твоята същност към момента на готвене. Ти си готвачът и супата ти е за тези около теб. Ако ти си кисел, няма да усетиш силата на доматите. Ако си блудкав, ще забравиш за солта. Ако пък си претоварен, ще пресолиш и без това солената манджа. Затова не опира до това колко разбираш за съставките, а до това ти с какъв вкус си.

Супата сервираш в купички, може и в дълбоки чинии. В чиниите изстива по-бързо.

Готов си. Не забравяй да почистиш след себе си. Оставяш кухнята така, както искаш да я намериш. Детето ти го заслужава.

Автор: Яким Кастелов