Притеснението е нормална човешка реакция, която неразделна част от нашето ежедневие. И наистина, съществуват много неща, за които си заслужава да бъдете разтревожени - здравни проблеми, трудности в работата, глобални кризи… Понякога човек има чувството, че списъкът с нещата, за които трябва да се притеснява, просто няма край.
Оказва се, че почти 1 на всеки 10 души страда от неконтролируема и хронична тревожност. В основата на това чувство на неспирно притеснение стои неистовата нужда на някои хора да чуват от другите, че „всичко ще бъде наред“ и че „нещата ще се наредят“. Понякога тази необходимост се превръща в неразделна част от личността на човек и обзема напълно неговите мисли.
В цялата тази история обаче трябва да има и нещо положително, нали така?! Не точно. Всъщност, според последни проучвания чувството на тревожност може изобщо да не ни носи каквито и да е било ползи. Вземете за пример тези четири мита за тревожността, в които трябва да спрете да вярвате.
1. Притеснението води до сигурност
Понякога мислим, че чувството на тревожност може да ни помогне да предотвратим някакво разочарование или провал. Притеснението обаче не е толкова въздействащо, на колкото се надявате. В действителност е много по-вероятно хроничната тревожност да навреди на психическото и физическото ви здраве, отколкото да ви помогне да се справите с трудна ситуация.
2. Притеснението показва, че ви е грижа
Ако някога сте използвали фразата: „Тревожа се, защото ме е грижа“, може подсъзнателно да вярвате и в обратното – „Ако не се притеснявам, това означава, че не ми пука“. Това няма как да е по-далеч от истината. Фактът, че не спирате да се тревожите да за дадено нещо не означава, че сте предприели нужните действия, за да разрешите проблема. Има голяма вероятност обаче това да означава, че инвестирате огромно количество психическа и емоционална енергия без да постигате каквито и да е било резултати, а както сами може да се досетите, това не се отразява добре на вашето здраве.
3. Притеснението помага за разрешаването на проблеми
Някои хора мислят, че тревожността им помага да отключат определени функции на тяхното съзнание, като някакъв мисловен кризисен щаб, който да им помогне да се справят възможно най-бързо с тежката ситуация, в която са попаднали. В повечето случаи обаче притеснението възпрепятства когнитивните функции на мозъка. По своята същност тревожността ограничава нашата способност да предприемаме адекватни действия и да мислим логично. Тя създава една хиперболизирана картина на действителността, която не ни позволява да вземем правилните решения.
4. Притеснението мотивира
Някои хора мислят, че ако се отпуснат и спрат да се тревожат ще станат непродуктивни и няма да могат да се справят с предизвикателствата, пред които ги изправя живота. Според последните проучвания обаче тревожността представлява защитен механизъм, който ни кара да отбягваме трудностите и ни пречи да отдадем нужното внимание на работата, която трябва да бъде свършена. Да, притеснението може да ви помогне да свършите една задача по-бързо, но в действителност то ви насочва към един по-неефективен подход, който често води до загуба на фокус и липса на яснота около най-важните приоритети.
Разбира се, ние не можем да се отървем напълно от притесненията, но това, което може да направим, е да насочим вниманието си към нещата от нашия живот, които ни карат да бъдем щастливи и за които трябва да бъдем благодарни, вместо към тези, които ни разочароват и тревожат.
Както казва Ван Уайлдър от едноименната комедия: „Притеснението е като люлеещ се стол. То ти дава нещо, с което да се занимаваш, но в крайна сметка не води до никъде“.
Питър Икономи, автор на бестселъра „Managing for Dummies, The Management Bible, Leading Through Uncertainty“, за inc.com
