При една жена, която вече усещала, че е дошъл сетният ѝ час, дошла Смъртта. Жената се усмихнала и казала, че е готова.

– За какво си готова? – попитала Смъртта.

– Готова съм Бог да ме прибере при себе си в рая! – казала жената.

– А защо реши, че Бог ще те заведе в рая? – попитала Смъртта.

– Страдах толкова много, че заслужавам мир и любовта на Бога – казала жената.

– И от какво си страдала? – попитала я Смъртта.

– Когато бях малка, винаги бях несправедливо наказвана от родителите си. Те ме биеха, оставяха ме в ъгъла и ми крещяха, като че ли бях направила нещо ужасно. В училище съучениците ми се присмиваха и ме унижаваха. Когато се омъжих, съпругът ми през цялото време пиеше и ми изневеряваше. Дадох цялата си душа на децата, а те в крайна сметка дори и на погребението ми няма да дойдат. Когато бях на работа, шефът ми през цялото време крещеше, не ми увеличи заплатата нито веднъж, работех и в почивните дни, а след това ме уволни. Съседите клюкарстваха зад гърба ми. А веднъж ме нападна крадец, който ми взе чантата и ме изнасили.

– Е, не ти ли се случи нещо добро в живота? – попитала Смъртта.

– Аз винаги съм била добра към всички, ходех редовно на църква, молех се, грижех се за всички, таях всичко у себе си. Преживях толкова много болка, също като Христос, така че съм си заслужила рая…

– Ами… – отговорила Смъртта – Разбирам те, но има една малка формалност. Подпиши този договор и ще отидеш право в рая. Смъртта й подала лист хартия с едно изречение, под което трябвало да сложи подписа си. Жената погледнала така, като че ли са я поляли с ледена вода и казала че не може да се съгласи с това предложение. На листа било написано: “Аз прощавам на всички мои мъчители и искам прошка от всички, които съм обидила.”

– Защо не можеш да простиш и да поискаш прошка? – попитала Смъртта.

– Защото те не заслужават моята прошка, защото ако го направя, това ще означава, че не се е случило и те няма да отговарят за своите действия. А аз няма от кого да искам прошка … на никого не съм направила нищо лошо!

– Сигурна ли си? – попитала Смъртта. – Разбира се! – Какво чувстваш към онези, които са ти причинили толкова много болка? – попитала Смъртта.

– Чувствам гняв, ярост, обида! Не е честно да забравя и да изтрия от паметта си злото, което са ми причинили!

– А какво ще стане, ако им простиш и престанеш да изпитваш тези чувства? – попитала Смъртта.

Жената се замислила известно време и отговорила, че в нея ще настъпи празнота!

-Ти винаги си чувствала празнота в сърцето си, но тя е обезценявала теб като личност и целия ти живот. А чувствата, които изпитваш, осмислят живота ти. Сега ми кажи защо чувстваш празнота?

– Защото цял живот си мислех, че тези, които обичах и тези, за които живях, ме ценят, но в крайна сметка те ме разочароваха. Посветих целия си живот на съпруга, децата, родителите, приятелите, а те не го оцениха и се оказаха неблагодарни!

– Когато Бог се прощавал със сина си и го изпратил на Земята, той изрекъл една фраза, която трябва да ти помогне да се осъзнаеш…

– Каква е тя? – попита жената.

– Мирът започва с теб!

– Какво означава това?