Веднъж, докато погребвах едно от моите мъртви “аз”, гробарят дойде при мен и ми каза: “От всички, които идват тук, за да погребват, само ти си ми по сърце”.

“Много се радвам на това – отговорих аз, – но защо харесваш точно мен?”

“Защото – каза той – те идват, плачейки, и си отиват, плачейки, и само ти идваш със смях и си отиваш със смях”.

Халил Джубран