Лисиче – казало лисичето на лисичето. – Помни, миличко, че ако ти е тежко, лошо, тъжно, страшно, че ако си уморено – просто трябва да протегнеш лапа. И аз ще ти протегна своята, където и да се намираш, дори там да греят други звезди или всички да ходят на главите си.

Защото скръбта на едно лисиче, разделена между две лисичета – ами че това вече съвсем не е страшно! А когато за лапата те държи друга лапа – какво значение има какво още става по света?

Игор Фабаржевич, „Приказки на малкото лисиче”