Не издържал обаче този път и всичко разказал на жена си. А тя му казала на следващия ден да заложи на Ганеша. Речено, сторено. Брахманът заложил на бог Ганеша.
Божеството се зачудило, защо залага на него, като няма богатство, че да му даде. Благословил го в замяна, и му дал една жълтица. Заръчал му да отиде на пазара и да купи първото нещо, което види.
Отишъл нашият брахман на пазара и купил една риба. Прибрал се вкъщи с рибата, а жената се ядосала. В яда си метнала рибата на покрива на колибата им. Един орел я видял и се стрелнал към нея. Той още носел огърлицата в човката си. Пуснал я, за да грабне рибата. Понесъл рибата високо, а от нея изпаднала златната гривна. Бедният брахман пак си върнал даровете.
В този момент по пътя минал един просяк, който се помолил на брахмана за малко парици, да си купи хляб. Брахманът нямал пари, но имал накитите, който късметът току-що му бил върнал, и ги дал на просяка.
Просякът обаче не бил просяк, а самият бог Ганеша, който дошъл да провери докъде стига добротата в сърцето на брахмана. Когато разбрал, че бедният брахман е озарен от светлина, Ганеша го благославил и го направил богат.
А поуката? Без късмет, няма и богатство. Без да даваме, и не получаваме.
