Когато едно дете е прекалено послушно и възпитано, възможно е поведението му да е нагодено. Още в ранно детство усвояваме различни начини на поведение чрез взаимодействието със средата и хората, които ни заобикалят. Целта на тази социализация е да се впишем в обществото, да се адаптираме и да отговорим на очакванията. Но когато този процес на адаптация прехвърли мярката, децата стават приспособени. Обикновено проблемите възникват на по-късна възраст, защото по правило става дума за схватливи деца, които имат добри постижения в училище и не създават трудности на родителите си. Те развиват всички онези модели на поведение, одобрявани от обществото, но за сметка на собствената си идентичност и благополучие. Прекалено приспособените деца на пръв поглед са примерни ученици и образцови синове и дъщери. Те правят това, което се очаква от тях. Не пречат, не прекъсват, послушни са и отговорни. Тези качества, които възрастните приемат за толкова положителни, в действителност са предупредителни сигнали. Защото децата по природа са шумни, буйни, спонтанни и понякога даже досадни. В процеса на съзряването и развитието на идентичността си децата се нуждаят от пространство и свобода. Отказвайки се от своята неподправеност, за да угодят на околните, те биват ограничени, което може да има значителни психологични и емоционални последствия. Ето по какво се познават прекалено приспособените деца:

- Те са послушни, учтиви, безупречни и почтителни. Но освен това са пасивни и склонни към изолиране. Често се посвещават на дейности, които могат да изпълняват сами, понеже обикновено са плахи, сдържани и саможиви.

- По правило тези деца са добри ученици, продуктивни и дисциплинирани.

- Склонни са да прикриват чувствата и емоциите си, за да не ядосат или досадят на близките си.

- Прекалено приспособените деца не се противопоставят на авторитетите. Не се бунтуват, а се описват да бъдат идеални синове и дъщери и да правят каквото се изисква от тях.

Описаният модел на поведение може да има различни последствия, от които засегнатите да страдат цял живот. Ето някои от тях:

Проблеми със социализацията

Прекалено приспособените деца развиват страх от отхвърляне. Ето защо може да се затрудняват да осъществяват контакти. Предпочитат да се изолират и отдръпнат и избягват чуждата компания. Също така им е трудно да поемат инициатива. Изпитват необходимост постоянно да угаждат на околните. Не умеят да казват „не“ или да поставят граници. При първите любовни отношения последиците могат да бъдат опустошителни.

Перфекционизъм и прекомерен стрес

В редица случаи засегнатите поставят много високи изисквания към себе си. Те са перфекционисти и сами си оказват натиск. Това води не само до стрес, но и до трудно понасяне на критика от страна на родителите или учителите.

Пасивност и зависимост

Тези деца се ориентират според очакванията и изискванията на другите и затова не могат истински да развият собствената си самоличност. По тази причина са неспособни да вземат самостоятелни решения и често попадат в отношения на зависимост.

Психосоматични заболявания

В крайна сметка потиснатите емоции и импулси избиват на телесно ниво, тъй като не са преработени естествено. Най-честите последствия са необяснимо главоболие, оплаквания от червата и стомаха и проблеми с кожата.

Защо някои деца са склонни да се нагаждат прекалено?

Деца с описания модел на поведение често се страхуват да не загубят родителската обич. Затова се подчиняват безпрекословно на родителите си, които смятат, че децата са длъжни да изпълняват желанията и изискванията им и не им позволяват да поемат отговорност. Приспособените деца трябва да се съобразяват с взискателната семейна динамика и да понасят натоварване. Трябва да функционират и да изпълняват очаквания. Родителите изискват от тях послушание. 

Как да се предотврати този модел на поведение?

Когато едно дете е прекалено приспособено, на първо място е нужна намесата на родителите. Те трябва да променят стила си на възпитание и да позволят детето им да се развива, за да си изгради собствена идентичност. Често потърпевшите осъзнават този модел на поведение едва като възрастни. Ако и вие сте сред тях, непременно трябва да си позволите да бъдете автентични. Трябва сами да откриете себе си, своите желания и граници, чувства и самоличност. Процесът не е лесен, затова понякога се налага да потърсите опитен терапевт, който да ви помогне да извършите промяната и да се освободите от бремето на миналото.