Случвало ли ви се е да се чувствате разочаровани, защото някой близък ви обръща твърде малко внимание? Сякаш влагате повече в една връзка, отколкото получавате от нея. Сякаш трябва да молите за време и внимание? Сякаш постоянно се опитвате да догоните някого, за да го помолите да спре само за миг?

Замисляли ли сте се някога, че това може да се дължи на факта, че сте свикнали да поставяте интересите на другите хора над своите собствени?

Когато обичаме някого силно, си затваряме очите за много работи. Прощаваме неща, с които никога не бихме се примирили при непознат. Но може би когато правим това, им даваме лош пример? Може би с действията си или с липсата на такива им казваме, че е нормално да се отнасят към нас без уважение и любов?

Любовта често ни кара да тичаме след другите хора. И всички тези безплодни опити да ги накараме да ни обърнат внимание само ерозират самоуважението и самооценката ни ден след ден.

Затова е нужно да спрем да го правим - трябва да спрем да тичаме след тях.

За първи път от много време насам поставям себе си и собствените си интереси на първо място, защото в действителност винаги сме били, сме и ще останем най-важните хора за себе си. И ако хората си тръгват от живота ви и развалят отношенията си с вас, трябва да спрете да ги преследвате. Може би те вече не заслужават да бъдат част от живота ви. Или вероятно никога не са заслужавали.

И това безкрайно преследване не се отнася само за романтичните отношения - можем да преследваме и хора, с които отчаяно искаме да бъдем приятели.

И така, как да разберете дали търсенето на нечия благосклонност може да окаля собственото ви самочувствие? Ето само няколко примера:

  1. Преследвате даден човек, докато не ви се стори, че той ви отвръща с взаимност (въпреки че това усещане неизменно се оказва временно).
  2. Когато прекарвате време далеч от този човек, се чувствате необяснимо тревожни. Искате повече и това чувство изчезва само когато той любезно се съгласи да ви отдели част от вниманието си.
  3. Винаги сте готови да промените плановете си (без значение колко важни са те за вас), за да бъдете с този човек, като по този начин му казвате (и на себе си), че неговото време е по-важно за вас от вашето собствено.
  4. Вместо да мислите за нещата, които бихте искали да правите, вие се чудите какво прави този човек.
  5. Дори след като сте прекарали време в компанията на този човек, не се чувствате истински щастливи (най-често изпитвате само временен прилив на щастие). Не изпитвате същата радост и пълнота на взаимоотношенията, както с истинските си приятели, които са ви избрали толкова, колкото вие сте избрали тях.

Може би се чудите как това постоянно преследване на другите вреди на вашата увереност и самочувствие Нека видим…

Ако не цените собственото си време, как можете да очаквате някой друг да го цени? Как можете да очаквате уважение, ако сте готови да изоставите всичко, което правите във всеки един момент, само защото той или тя нямат нищо по-добро за вършене? Като се включвате в тази гонитба, с всяка обиколка откъсвате още едно малко парченце от увереността си, позволявайки си да се плъзгате малко по малко в безкрайната заешка дупка на тревожността.

Когато преследвате когото и да било, вие пълните чашата на благополучието си - но го правите само временно. Представете си, че това е истинска чаша и тя като цяло е хубава, само че има дупка на дъното (и тази дупка е тревожността). Когато преследването ви след друг човек я напълни, вие се чувствате добре за известно време... Но след няколко минути или дори секунди дупката на тревожността ви оставя след себе си единствено суха празнота.

Защо? Защото с действията си вие си казвате в прав текст, че някой друг е по-важен за вас, отколкото вие.

И така, какво трябва да направим, за да сме сигурни, че чашата ни с благополучие е постоянно пълна с щастие и увереност? Ето няколко съвета, които могат да ви помогнат да го направите:

  • Не избирайте да бъдете във връзка с хора, които, каквото и да правите, никога не избират вас.
  • Бъдете честни със себе си за това как наистина се чувствате във връзката. И ако видите зееща дупка в чашата на взаимоотношенията си, намерете сили да я изхвърлите и да си тръгнете. Да, трудно е... Но трябва да го направите заради себе си.
  • Винаги помнете, че сте прекрасен и невероятен човек.
  • Не забравяйте, че времето ви е ценно.
  • Когато си възвърнете любовта към себе си, която наистина заслужавате, ще загубите желанието и необходимостта да преследвате хората.

Смисълът на живота ви не е в преследването на недостижима цел, а в избора. Изборът как да прекарвате времето си.

Източник: cluber.com.ua