Да си добър не означава само да си дружелюбен и приветлив, но и да притежаваш вътрешна нагласа, която се проявява в различни житейски ситуации. Добротата не е природен дар, а резултат от редица дребни решения за правилното. Добрите хора се отличават с ангажираност и осъзнатост, като се стараят всеки ден да отстояват принципите си. Едно проучване от 2007 г. е изследвало определението за „добри хора“ в световен мащаб. Резултатът: три качества се откроявали най-често – човеколюбие, конформизъм и традиционализъм, следвани плътно от искреност и скромност. Нека ги разгледаме по-подробно.

1. Човеколюбие

Добрият човек не мисли само за себе си. Той се грижи за благополучието на другите – независимо дали са приятели или непознати. Човеколюбие означава да пренебрегнеш егото си и да насочиш поглед към живота и потребностите на другите хора. Това поведение не само е предпоставка за успешни взаимоотношения, но и съставлява основата на функциониращо социално съжителство. Както изтъква социологът Пинедо (2018), способността да обичаш ближния е залегнала дълбоко в човешката природа. Ако наистина искате да сте добри, започнете с малки стъпки: изслушване, съчувствие, внимание. Ще забележите, че колкото повече давате, толкова по-голямо удовлетворение ще изпитвате.

2. Конформизъм

Когато говорим за  комформистки настроени хора, нямаме предвид такива, които се водят по стадото или се нагаждат безкритично към мнозинството, а които притежават умение за саморегулация. Те са способни да управляват действията, импулсите и потребностите си така, че да не нараняват другите и да не нарушават обществените норми и очаквания (Шварц, 1992). Тази форма на умереност се проявява не само в общуването с околните, но и във връзка с желанията и удоволствията. Умереният човек не живее във въздържание, а култивира съзнателно отношение към дразнителите – особено от сферата на вкусовете и сетивата (Гиралдо, 2015). Който умее да спазва мярка, намира здравословно равновесие и се отнася отговорно както към себе си, така и към обществото.   

3. Традиционализъм

Шварц и други (2000) описват традиционализма като поведение, което цени идеите, културните обичаи и колективните вярвания на предишните поколения. Хората с вътрешен компас показват дълбока привързаност към корените на културата си – не от сляпа вярност, а водени от убеждението, че в традициите се съдържа ценна ориентация. Традицията не е закостеняла структура, а се променя - от поколение на поколение, между социални групи, в рамките на дадена култура и с течение на времето (Аревало, 2004). Хората с буден дух разпознават тази промяна, приемат я и допринасят за новото формиране на традицията с респект и с желание да извлекат от нея най-полезното за настоящето.

4. Искреност

Искреността е основен белег на хората със силен характер. Нещо повече от обикновено „казване на истината“, тя изисква висока степен на емпатия и деликатност. Защото не всяко честно изказване е непременно уважително или полезно. Истински откровените хора подбират думите си така, че хем да не изневерят на истината, хем да не наранят отсрещния. Искреност означава да отстояваш чувствата, убежденията и самия себе си – с категоричност, но и с уважение към другия. Този баланс не само укрепва междучовешките отношения, но допринася и за самооценката ни.  Защото който е честен, живее автентично – а това поражда доверие, близост и вътрешна стабилност.  

5. Скромност

Добрите хора се отличават с вътрешно величие и скромност. Те не изпитват нужда да изпъкват сред останалите и не се големеят. Вместо това се отнасят към околните като с равни – с респект, разбиране и неподправен интерес. Те знаят: всеки човек има свой собствен път, свои мечти и битки. И точно това заслужава признание.