И щом в играчките има лъвове, тигри, крокодили, защо куклите да са само красиви, с дълги коси, дълги крака и много тънка талия? Защо да са само с идеални мерки?
Те трябва да са разнообразни, за да може детето да разбере, че всеки човек е различен, че има и такива, които въобще не приличат на останалите, но имат право да участват в „общата игра“ наред с останалите.
Така „нетипичните“ играчки го учат да приемат различните, помагат му израсне и да се развива като хармонична личност. Да може да съпреживее и да не открива проблем във физическите недъзи на околните. А да ги приема като част от онова, което съществува в живота край него. Да не издига стена пред себе си, сякаш подобни неща не съществуват.
В действителност децата често пазят и обичат свои нетипични играчки – кукла с откъсната ръка, без крак, войник, на който му липсва някаква част от тялото или пък животно без опашка.
Много често именно тази кукла, която е останала без ръка или крак, се оказва най-любима на хлапето. И то не иска да се раздели с нея, дори да получи нова, красива, на която нищо не ѝ липсва. Просто, защото когато нещо е любимо ние не виждаме неговите недостатъци. Дори физическите недъзи.
Съзнанието на детето е чисто и не е застрашено от вида на играчките. То много често не вижда несъвършенствата, освен, ако вие не му ги посочите.
