Бъдете внимателни, когато определяте някого като „токсична личност“ – този етикет лесно се лепва при спор. Означава, че прехвърляме отговорността за даден проблем изцяло върху другия. Лошото е, че тогава се вживяваме в ролята на жертва, което, разбира се, е много съблазнително за емоционални мързеливци или за хора, които се мислят за съвършени, както и за такива, според които токсичната личност не заслужава емпатия. Последната група не разбира, че токсичността на един човек може да се корени в миналото му и смята, че става въпрос за вродено вътрешно качество.
С други думи човекът, който използва определението „токсична личност“, не осъзнава, че отровността – ако изобщо съществува – си има история и причина. С употребата на този етикет трябва да сме предпазливи и затова, защото не е научно обоснован. Няма изследване за токсични хора, а само за поведение, което по-късно други определят като токсично. А от етикирането на поведението до етикирането на човека има само една малка стъпка.
Междувременно понятието „токсична личност“ стана толкова разпространено, че е много вероятно някой ден да нарекат и вас токсични. Никой не може да бъде сигурен, че няма да попадне в тази категория.
Защо етикетът „токсичен човек“ оставя такова дълбок отпечатък?
Да наречем някого токсичен не е безобидно. Всъщност би могло да се тълкува като истинско посегателство, жестока обида, замаскирана като нравствено превъзходство, може би добито чрез прелистването на няколко книги за самопомощ. Определението „отровен“ носи мощен заряд, защото звучи като „отрова“. В представите ни тя е свързана с опасна субстанция, която изисква повишено внимание.
Следователно когато кажем, че нещо е отровно, имаме предвид, че не бива да го доближаваме. Жалко е, че в ръцете на невежите оръжието на този оскърбителен етикет нанася вреда на толкова много хора.
