„Обичай се, приеми се такъв, какъвто си, прости си и бъди добър към себе си, защото без теб ние оставаме без източник на много прекрасни неща.“

Лео Ф. Бускалия

През 2009 г. заминах за Пърт, Западна Австралия, за да довърша обучението си. Въобще не подозирах до каква степен ще се промени моят живот.

Сприятелих се с доста хора. Запознах се и с един висок прекрасен мъж от Южна Азия. По принцип той не бе сред хората, с които обикновено излизам, но въпреки това се влюбих в него.

Прекарахме множество щастливи мигове през 2010 г. В началото на 2011 г. обаче усетих промяна.

Странно е как, когато си във връзка с някого, можеш да усетиш, щом нещо не е както хората.

И аз имах точно това чувство.

Разбирате ли, още откакто станахме двойка, можехме да си говорим за всичко, без да се чувстваме съдени или притеснени. Бяхме щастливи. Затова когато той внезапно се промени и стана доста потаен, започнах да се съмнявам.

Оказа се, че ми е изневерявал. Не само с една, но с две жени по едно и също време. Болката, нараняването, унижението и вкочанеността, които последваха, бяха непоносими.

Буквално изтръгнах истината от него. Знаех, че ще боли, но трябваше да знам защо го е направил. Как може някой с толкова мило сърце да изневери на друг и да започне да гради нова връзка на базата на лъжа? Въпросите тормозеха сърцето ми месеци наред.

В края на краищата му простих. Другите две жени сториха същото. За мое нещастие обаче аз продължих да живея в тази драма.

Останах свързана за него. И се изгубих. Чувствах се объркана от противоречивите чувства, които той имаше към мен – лъкатушеше между „Искам да съм с теб.“ и „Не те искам.“

Странно е, но понякога се чувстваш по-безопасно, ако останеш с болката, която познаваш, а не с тази, която те чака, когато напуснеш човека.