Не съм те карала да ме раждаш!

11 декември 2017 г., 11:33
1952

Снимка: Guliver / iStock

Връзката между майка и дъщеря, основана на взаимна, неразривна и непреходна любов, съществува като свещена истина в общественото съзнание. Според нравствените закони тази връзка е неотменна и постоянна. А така ли е в живота? Психологът и кандидат на медицински науки Елена Верзина отговаря пред letidor.ru.

Майката е свято нещо, но това разбиране не е по условие. Чували сте как някои тийнейджъри отговарят на майка си в отговор на нейното: „Аз съм те родила, хранила, възпитавала, а ти…“

„Не съм те карала да ме раждаш!“ Жестоко е.

Но има и жестоки майки, властни, нервни, пиещи, биещи, майки, които дават децата си в домове, самотни или разведени, които ги лишават от общуване с баща им, егоистични, със собственическо чувство, за които амбицията е преди благородното и позитивно отношение към детето. Или пък такива, които жертват грижата към него в името на разбирателството с втория си съпруг. Всякакви майки и деца има.

Бозайниците, към които спада и видът Homo sapiens – лъвици, шимпанзета, делфини, даже птиците – орлици, лебеди и пингвини също хранят, грижат се и обучават своите лъвчета, пингвинчета и маймунки да започнат самостоятелен живот. За разлика от жените, представителките на животинския свят забременяват, раждат и се грижат за своето потомство, защото такъв е зовът на природата.

Жените раждат децата си съзнателно и правят това за себе си

Само за себе си! За да удовлетворят биологичния инстинкт за продължение на рода; за да се реализират като майки според цивилизационните традиции и религиозните постулати; за да създадат семейство с любимия мъж и да живеят с него и обичните им деца; за да има кой да се грижи за тях, когато остареят, заради здравето си…

Тук не разглеждам непланираните деца, които се появяват на този свят само, защото „така се случи“. След раждането, заедно с бебето, обикновено се ражда и любовта, и потребността да се грижат за него – ражда се майчинският инстинкт.

А какво е любовта на дъщерята към майката? Също инстинкт, заложено в сърцето чувство още, докато е в утробата, осъзнато чувство на благодарност към жената, която ѝ е дала живот и се е грижила за нея, докато порасне, изпълнение на дълг?

За съжаление, в немалко житейски истории дъщерите изпитват негативизъм към своите майки  дълбок, скрит, даже въпреки привидно гладките им отношения. Психолозите знаят колко разпространен е той. Дъщери, които го изпитват, много трудно признават за него дори пред самите себе си.

Вижте целия текст на страниците на Новите родители.

Ключови думи:
Коментари