"Всички ние се опитваме да възпитаме децата си, като че ли нашият опит от миналото е от значение за тяхното бъдеще, но всъщност рядко е така…" - Нелсън Демил 

Има стара традиция родителите на момичета да събират зестра. Но съвременната зестра не са чаршафи, кърпи и комплекти за хранене, а психически нагласи и правила за живот. Много тежък чеиз… Какво дават нервните майки в наследство на своите дъщери разказва клиничният психолог Анастасия Правдина. 

Глобално недоверие към света

Това е първото, което неспокойната майка предава на своето новородено момиченце. Когато тя възприема целия свят като враждебна среда, когато вечно изпитва тревога и куп притеснения, то и детето ще ги възприеме – дори не са нужни думи, защото действията на майката говорят сами за себе си. Такива нервни майки не могат да установят връзка с детето, не чувстват неговата потребност от тази връзка, не разбират какво е нужно на бебето. Потребностите му се удовлетворяват само според правилата, налагани от актуалните тенденции или по-често според настроението на майката.

Децата на такива майки никога не знаят дали ще бъде отговорено на въпросите им, дали мама ще се притече, когато викнат, и освен това маминото настроение много силно им влияе. Когато пораснат, подхождат към брака с дълбоко вкоренена нагласа, че светът е опасен, че всички искат да ги обидят и не бива да се отпускат и доверяват на никого.

Нерешителност и несамостоятелност

Към тях детето на нервна майка свиква още между първата и третата годинка. Когато детето проходи и изрече първото: “Искам сама“, майката пресича всички опити за самостоятелност и прехвърля върху него своите страхове и тревоги.

Такива майки не позволяват на момичетата си да се обличат и къпят сами, да си прибират играчките, и често можете да чуете от тях думите: „Да, знам я на какво е способна, много по-лесно ми е сама да свърша всичко“. Такива деца растат недоверчиви в собствените си способности и имат много ниска самооценка. Когато станат големи, такива момичета стават зависими от партньорите си.

Чувство за вина

Нервната майка го налага на дъщерите си още, когато започват да се формират по-висши чувства и осъзнаване във възрастта 4 - 6 г. Майки, които злоупотребяват с израза: „Как не те е срам?!“ или с коронния: „И кой сега е виновен?“ по принцип са много горди, че не крещят на децата си и възпитават у тях разбиране и осъзнаване на своите постъпки. А фактически те им прехвърлят отговорността за тяхното възпитание. С годините такива майки обвиняват дъщерите си и за своите житейски несполуки, такива момичета често стават изкупителни жертви и в училище, и после в работата.

Неразбиране на самите себе си

Това, благодарение на нервната майка, се формира у детето до 14-годишна възраст. Тя има към него двойно послание: в зависимост от настроението ѝ дъщерята чува шашкащи я характеристики за себе си - от: “Моята принцеса, ти си най-красивата, най-умната“ до „Как ми се случи да родя такава глупава/досадна/ грозна…“ Бедното дете не разбира какво е то и целия свой следващ живот търси себе си в отражението си у другите. Няма адекватна оценка за своята външност, характер, действия. Такива деца постоянно се нуждаят от чужди съвети и помощ.

Болезнен перфекционизъм

Той се придобива най-често в училищна възраст. Обикновените фрази: „Ти можеш повече“, „Бъди по-добра от другите“ предизвикват у детето пълно обезценяване на собствените действия. Нервните майки се опитват да блеснат и да се откроят за сметка на децата си, тъй като и те не разбират какво им е необходимо. Децата са прикритие за техните комплекси.