1 юни е – реалността през очите на родителите срещу бабите
Ето как се сблъскват две напълно различни вселени на 1-ви юни – прагматичният (и леко изтощен) родител срещу бабата, за която правилата на физиката и здравия разум не важат, когато става дума за внучето:
Отношението към сладоледа и сладкото
Родителите: „Днес е празник, може ЕДИН сладолед. Без консерванти и оцветители. И без захарен памук, защото пак ще полудееш от захарта и няма да заспиш до полунощ!“
Бабите: „Остави детето, празник е! Искаш ли още едно парче торта? А балони с бонбони? Майка ти нищо не ти дава, ела при баба да хапнеш скришом.“
Изборът на празнично облекло
Родителите: Обличат детето в удобни, тъмни дрехи и стари маратонки, защото така или иначе след 10 минути ще се е търкаляло в прахта или ще се е поляло с сок.
Бабите: Настояват за бяла ризка с яка или рокля с три ката тюл и лачени обувки. Все пак детето трябва да е нагласено! Какво ще кажат хората в парка? Настиват му глезените, обуй му дебели чорапи!
Забавленията и атракционите
Родителите: Изчисляват бюджета. „Влакчето е 10 евро, батутът е 15... Добре, избираш си САМО едно нещо, защото цените са пладнешки обир.“
Бабите: Вадят тайните спестявания от портмонето с цип. „Искаш на въртележката? Давай! Искаш и на блъскащите колички? Отиваме! Искаш оня пластмасов светещ китайски боклук за 20 евро, който ще се счупи след 5 минути? Купуваме го веднага!“
Сигурността и тичането в парка
Родителите: Гледат от пейката с телефон в ръка. „Тичай, тичай, ако паднеш – ставаш. Тъкмо ще изразходиш енергия.“
Бабите: Тичат СЛЕД детето с разперени ръце като вратар за дузпа. „Не тичай, ще се изпотиш! Спри, ще паднеш! Ох, сърцето ми... Внимавай - куче! Пази се – колело! Тротинетка! Сложи си шапката, ще слънчасаш!“
Краят на празничния ден (20:00 часа)
Родителите: На ръба на нервна криза, качват ревящото и превъзбудено дете в колата с мисълта: „Слава Богу, следващият 1-ви юни е чак след 365 дни.“
Бабите: Звънят по телефона с бодър глас: „Прибрахте ли се? Много хубаво си изкарахме, нали? На детето май му се играеше още малко, защо го прибрахте толкова рано?“
Мили баби, обичаме ви! Не можем без вас!













