С градския транспорт се прибираме за около 1 час - с други думи в 18 часа, а понякога и по-късно стигаме до къщи. И цялото останало време му е нужно, за да „превключи“ на друга вълна – да отиде спокойно до тоалетна, да поговорим как е минал денят му, да пие вода, да хапне плодове - все неща, които в детската градина по една или друга причина не прави.
След това му остава около час за игра или занимания по негов избор – да четем, да редим шах или „Не се сърди човече“. Вечеря, къпане и сън.
Обучение или игра
Във времето за игра вероятно е по-разумно да се занимаваме с обучителни игри. Има дни, когато Боби гори от ентусиазъм и избира именно тях. Такива дни обаче са изключителна рядкост, признавам.
Най-често той стои пред количките и ситните анимационни герои, които е подредил „по приказки“, и си играе сам. Нещо им говори, мести, разиграва ситуации по собствен сценарий.
Един-два пъти пробвах да го пренасоча към други занимания и не успях.
Вероятно амбициозните майки успяват. Чувам ги как се разпореждат на излизане от детската градина: „Не зяпай“ , „Бързай“ , „Ще закъснеем за урок“ - сигурно с този „възпитателен камшик“ успяват да вкарат хлапето в стегната учебна програма.
