В центъра на света на нарциса стои дилемата между собственото му усещане за величие и болезнената нужда то да бъде потвърдено от околния свят. За да получи това потвърждение, той е готов на какво ли не – да измисля лъжи, които “доказват” какъв чудесен човек е, да манипулира, да побеснява, когато бъде критикуван, да отказва да живее според правилата, отредени за “обикновените хора”. Дори прибягва до всевъзможни форми на жестокост и насилие - или за да потвърди собственото си усещане, че стои над останалите, или за да накаже другите за нежеланието им да го третират като бог. Все пак трагедията не е само на близките му хора – честите депресии и провалените след разкриването на истинското му Аз връзки в много случаи съсипват живота на нарциса и в крайни варианти дори може да го доведат до самоубийство. 

Парадоксално, много психолози смятат, че нарцисизмът всъщност произтича от 

дълбоко вкоренено чувство за неадекватност и непълноценност,

което обаче нарцисът не може да признае на съзнателно равнище и вместо това се впуска в борба за доказване на противното. При най-безобидната форма на нарцисизма – така нареченото НЛР, тя се изразява в прекалена нервност по отношение на мнението на другите, отслабване на интереса към чувствата им, дразнеща склонност към фукане, вманиачаване по собствения външен вид. Следват опити за манипулиране, които обикновено представляват честа и рязка промяна на настроенията. На това повечето хора реагират, като започват да се съобразяват с желанията на разгневения нарцис просто за да успокоят напрежението, което той прекрасно умее да създава около себе си. Всички познаваме поне един такъв човек – фукльо без чувство за самоирония, който обаче успява да накара всички около себе си да се чувстват нервни, раздразнени и някак непълноценни, колкото и да им е ясно, че величието на нарциса е само смешен балон, надут от самия него. 

Едно стъпало по-надолу в ямата на себелюбието нещата стават по-сериозни и дори опасни. През последните години световната психиатрия се заигра с една нова експериментална диагностична категория – злокачествения нарцисизъм. При него НЛР образува

Молотов коктейл в съчетание с параноя и антисоциално личностно разстройство. 

Злокачествените нарциси най-добре може да се опишат с един термин от поп психологията – емоционални или енергийни вампири. Още от ранна възраст те започват да се хранят от похвалите и облагите, които получават при успехите си. Постепенно нуждата от тази храна ги принуждава да прибягват до всякакви средства, за да я получат – като се започне от лъжите кой университет са завършили и колко гаджета са имали, та се стигне до криминално поведение, което им изгражда образа на “лоши” момчета или момичета, които печелят уважение и чувство за контрол над останалите със сила.

Терминът “злокачествен нарцисизъм” всъщност е измислен от Ерих Фром, който го нарича “тежко душевно заболяване, което изразява квинтесенцията на злото”. Според него това е “най-сериозната възможна патология, в която се коренят най-жестоките изблици на разрушителност и безчовечност”. Именно злокачественият нарцисизъм е и в основата на това, което наричаме психопатия. 

Когато кажем психопат, обикновено мислим за луд убиец или сексуален маниак от рода на главния герой от “Психо”. Всъщност психопатът – или според по-новата терминология, социопатът - често пъти е очарователен и интелигентен човек, който може през целия си живот да не извърши нито едно наказуемо от закона престъпление и въпреки това да унищожи живота и вътрешното спокойствие на хората, имали нещастието да се окажат негови близки. Терминът “социопат” не е случаен – става въпрос не за човек, склонен към психоза, нито за шизофреник, а за

личност, дълбоко ощетена в способността си да изпитва емоции,

да ги разпознава в останалите и да поддържа нормални човешки взаимоотношения – социален идиот, ако щете. Емоционалността на психопата е съсредоточена върху самия него – върху собствените му нужди, желания и ценност. Понякога това може дори да стане основа за успех – според много психолози немалка част от звездите, политиците и големите бизнесмени показват типичните черти на психопата – липса на чувство за вина, склонност към лъжи за постигане на собствени цели, сладкодумие, повърхностен чар, нежелание да се поеме отговорност за собствените действия. Актьорът Крисчън Бейл дори разказва, че е основал героя си във филма “Американски психар” върху “телевизионната личност” на Том Круз – маска на прекалено дружелюбие, словоохотливост и лъскав външен вид “и абсолютно нищо зад очите”. 

В повечето случаи обаче психопатът предпочита да се излегне върху усещането си, че светът му дължи нещо, и да съществува като паразит, убеждавайки останалите да се грижат за него – било с чар, било с манипулация, било с откровено насилие. 
Нарцисът психопат рядко получава всичко от живота, защото отношенията му с другите обикновено се ограничават в повърхностни приятелства, които му позволяват

да поддържа илюзията, която цял живот гради за себе си –

правдоподобна персона с всички черти на нормално човешко същество, които обаче обикновено са копирани от някой друг.