Морален кодекс на невротика според Арън Бек

29 април 2017 г., 11:11
912

Malchev / Shutterstock

Аз съм длъжен да бъда щедър, тактичен, благороден, мъжествен, самоотвержен и красив.

Аз съм длъжен да бъда идеален любовник, приятел, родител, учител, ученик, партньор.

Аз съм длъжен да се справям с всички трудности леко и с пълно самообладание.

Аз съм длъжен винаги бързо да намирам решение за всеки проблем.

Аз никога не трябва да страдам и трябва винаги да бъда щастлив и безметежен.

Аз съм длъжен всичко да знам, да разбирам и да предвиждам.

Аз съм длъжен винаги да владея себе си и да управлявам своите чувства.

Аз съм длъжен винаги да считам себе си за виновен и нямам право да причинявам болка на другите.

Аз никога не трябва да изпитвам умора и болка.

Аз съм длъжен винаги да бъда максимално ефективен.

***

Арън Бек е американски психолог и психиатър, баща на модерната когнитивна терапия. Той е роден през 1921 г, в семейството на руски емигранти, потърсили убежище в САЩ след Великата Октомврийска Революция от 1917 г. Арън Бек завършва медицина, след което специализира психиатрия в Университета в Пенсилвания, който по-късно ще се превърне в световно средище на когнитивната психотерапия.

Днес Бек е почетен доктор по психиатрия на същия университет, в който е подготвил множество последователи на една от най-динамично развиващите се и краткосрочни психотерапии. Арън Бек е единственият психиатър-клиник, който е удостоен с почетна награда заради научноизследователските си открития в областта на модерната психотерапия от Американската Асоциация на психолозите. Арън Бек започва работа по създаването на собствено теоретично направление, след като констатира, че неговите депресивни и страдащите от тревожни разстройства пациенти са неудовлетворени от психоаналитичната терапия. Бек смята, че основна причина за завишената невротичност и затруднената адаптация към заобикалящата ни среда се крие в неправомерно създадените ни модели на мислене, както и в прекомерната поляризация на когнициите. Прекомерната поляризация означава, че строго индивидуалният опит, който натрупва и съхранява всеки човек, е изначално осакатен от погрешни предубеждения и психологически автоматизми. Терапевтичната интервенция се състои в кардинална промяна на убежденията, която се постига чрез липсата на патерналистичен подход (подход при който психоаналитика ръководи и покровителства пациентите по време на анализата), характерен за психоаналитичната доктрина. Непатерналистичният подход в когнитивната психотерапия означава, че терапевтът третира пациента като равнопоставен в рамките на терапевтичната беседа, както и в целия цикъл на взаимоотношенията им.

Източник: АТИТЮД

Коментари