Понякога нараняваме другите несъзнателно. Не си даваме сметка, че думите са опасни оръжия. Трябва да внимаваме какво казваме, защото щом веднъж е изречена, думата може да бъде простена, но не и забравена.

Думите и делата ни илюстрират какви сме ние в отношението си към другите и към света, към самите себе си.

Неволното нараняване е тежко бреме, но не и непоправимо, ако намерите правилния начин за извинение и разберете причината, поради която се е случило. Умишленото обаче е вече друга работа.

Когато някой се опитва да ни уязви, когато ни обиди умишлено, или пък направи или каже нещо, което да ни ядоса, трябва да направите нещо много просто. Поемете дълбоко въздух, не бързайте в реакцията си, отстъпете, помълчете и помислете за момент. Опитайте се да изключите егото си (то е наранено и изобщо не ви помага в случая), просто си представете, че след 1 година това няма да има никакво значение. Просто изключете егото си.

Помнете, че ако лесно могат да ви обидят, то значи и лесно могат да ви манипулират. Не го позволявайте!

Цветелина Велчева