В съвремието ни битува едно широко разпространено схващане, което гласи, че за да станете експерти в дадено умение, трябва да му посветите около 10 000 часа в упражнения.

Тази идея най напред бе популяризирана от Малкълм Гладуел в неговата книга Outliers и с базира на проучване на психолога К. Андерсън Ерисон. Въпреки скептицизма на някои учени, идеята бе приета с широки обятия от мнозина, които виждаха в нея лъч надежда, че с достатъчно упражнения могат да се превърнат в майстори на всяко едно умение. Оказва се обаче, че това не е така.

Учени не само отрекоха, но и тотално обориха това твърдение, тъй като това дали ще се превърнеш в специалист по нещо зависи от прекалено много фактори, а не само от отделеното за упражнения време. Според международен екип учени, упоритите упражнения могат да обяснят само една трета от разликите в нивото на уменията на музикантите и играчите на шах.

„В резултат по-голямата част от факторите остават неизвестни и евентуално могат да се обяснят с други елементи като природен талант и генетична предразположеност“, казват учените.

До това заключение те стигат, след като изследват 1082 играчи на шах и 628 музиканти, търсейки връзка между упражненията и успеха. Такава обаче не откриват, а вместо това установяват много широки вариации в това доколко постоянството играе роля за успеха.

Така например, един шахматист е достигнал за 26 години ниво, което друг достига само за 2 години. Очевидно е, че тук имат значение много други неща освен отделеното време.

„Налице са ясни доказателства, че някои хора достигат високи нива без много упражнение, докато други не успяват да го направят, дори когато отделят адски много време“, завършват учените.

Източник: Science Alert