„Езиците не му се отдават“, „Детето няма усет за математика“.
Възрастните понякога лепят тези етикети на децата, когато те срещнат някакви затруднения или успехът им по даден предмет е слаб.
Но наистина ли това е вярно,  обяснява  психологът Екатерина Мазейна.

Проблемът, който тревожи родителите, често не произтича от липсата на способности у дето, а от грешния подход към тяхното развитие.

Способността е потенциал, а не гаранция

Способността е като семе, посадено в човек, което може да се развива само при определени условия: плодородна почва, светлина и адекватно поливане. 
Човек се ражда с определени способности, които околната среда или потиска, или подхранва.
Съществува възглед, че детето е като холистична система – има заложени не само интелигентност, но и грация, издръжливост и други способности.

Всяко има свой собствен талант

Традиционното образование често свежда човешките способности до два вида интелигентност: логико-математическа и езикова (лингвистична).
Успехът в училище се измерва именно по тези предмети и параметри. Но какво ще стане, ако детето мисли и чувства различно?

Американският психолог Хауърд Гарднър предлага теория за множествените интелигентности.
Той разделя конвенционалното разбиране за интелигентност и способности на няколко независими области.
Според неговата концепция съществуват девет основни вида интелигентност:

Езикова: чувствителност към думи, любов към четенето, писането и историите.
Основен метод на обучение: история, книги и дискусии.

Логико-математическа: способността за изграждане на логически вериги, манипулиране на числа и абстрактни понятия.
Учене чрез формули, изчисления и последователни алгоритми.

Пространствена: способността за възприемане и създаване на визуални образи и мислене в триизмерно пространство.
Учене чрез изображения, графики и форми.

Музикална: чувствителност към ритъм, тон и мелодия. Това се отнася не само за музикантите, но и за хората, които лесно учат езици на слух.
Учене чрез песни, мелодии и ритми.

Телесно-кинестетична: способността майсторски да използваме тялото за решаване на проблеми или изразяване на себе си. Учене чрез тялото, чрез движение и тактилни усещания.

Междуличностна (социална): способността да разбираме други хора, техните настроения и мотиви.
Учене чрез групови задачи и взаимоотношения с други.

Вътреличностна: дълбоко разбиране на себе си, своите емоции и цели.
Учене чрез разбиране и преживяване на собствените чувства и мисли.
За тези деца основна ценносто е тишината в образователния процес.

Натуралистична: способност за изучаване и разбиране на природата и околната среда.
Учене чрез контакт с природата и наблюдение на природни процеси.

Екзистенциална (философска): склонност към размисъл върху фундаментални въпроси на съществуването: живот, смърт, смисъл на съществуването.
Учене чрез притчи, дискусии и задълбочен анализ на понятия.

Как да използваме това

Дете, което „не разбира“ дробите в клас, може да ги схване блестящо, ако му бъдат обяснени чрез пространствени примери (рязане на пица или ябълка) или кинестетична интелигентност (изминаване на определен брой стъпки, разделяне на маршрут).
Дете, което не може да запомни езиковите правила, може да ги настрои на ритъм и музика и те ще се запечатат завинаги в паметта му.

Продължава на страницата на Новите родители