„Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея.
Възхитителна песен, заплатена с живота.
Ала целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече.
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите, знаем. Разбираме. И пак го правим. Все пак го правим...“ (Колийн Маккълоу, „Птиците умират сами")
Колийн Маккълоу (1937 – 2015) е австралийска писателка, авторка на няколко романа със световна известност, сред които „Птиците умират сами“ и „Безкрайният път към дома“.
