Факт: 50% от всички деца изпитват страх, когато родителите им се карат. Какво изпитват другите 50% е въпрос на нюанс. Всяко хлапенце, дори по-голямо да е, реагира различно на скандалите между големите.

Някои се затварят вътре в себе си и се умълчават за дълго, което изобщо не е успокояващо; други се разплакват, трети опитват да се намесят и да разтърват майка си и баща си, които, увлечени в упреци и обидни думи, са изпаднали в кресчендо. Ако се разменят и шамари, нещата стават наистина отвратителни, но и доста по-“мекия“ тон, изречен с упрек и заплаха, е пагубен за детската психика и носи след себе си сериозни поведенчески проблеми.

Но пък кой може да каже с ръка на сърцето, че никога не е спорил с половинката си, не е крясвал гневно, не е чупил чиния в пода, за да излее яда си? Не можем да се сдържаме винаги – това е вярно, даже е вредно да потискаме чувствата си, но родителските драми, разразяващи се пред децата, ужасяват. Не просто са вредни, а произвеждат стрес, който просто не се уталожва. И кой може да признае, че не е чувал своите мама и татко да си викат, уж затворили вратата на кухнята?

„Ами как да се сдържа, като той още с влизането започва да ми лази по нервите?“

Хайде, хайде, винаги има начин нещата да се кажат по-различно, не с крясъци, просто хората са големи егоисти и не мислят какво (си) причиняват.

Всичко ще си остане в семейството? Е, имаме лоша новина: не, няма да си останат между стените на този дом. Проблемите ще се развият във времето и в други семейства. Но ако, докато нагрубявате мъжа/жена си не ви хрумва да помислите за това дали синът или дъщеря ви един ден ще се кара със своя партньор така, както правите вие, помислете си какво причинявате в този момент на детето си, тук и сега.

„Вредни са не караниците и крясъците сами по себе си, а произтичащото от тях убеждение на детето, че сигурността му е застрашена, а околните не заслужават доверие“, пише Пол Колман в книгата си „Нека поговорим...“ (издание на „Кръгозор“).

Вижте целия текст на страниците на Новите родители.