Докато пишех тази статия, си спомних за ситуации, в които трябваше да се измъкна колкото се може по-бързо от хора, които просто не спираха да говорят. Които ме информираха, че прическата ми не става, че съседът от долния етаж е същински гадняр, че не могат да си намерят идеалната домашна помощница или ми разказваха за телевизионните програми, които съм гледала през седмицата. Някои дори се опитваха да ме накарат да чета книги, които просто не са ми интересни.

Трябва ли да се чувствам виновна, че съм избегнала натоварващия контакт с мълчание? Или може би трябваше да кажа на отсрещния човек, че просто не искам да си общувам повече с него. Нужно ли е въобще да се обяснявам на подобни хора?

Непоискан съвет, ненужна истина, непотърсена загриженост – ние винаги обичаме да вършим добро, да правим и да даваме онова, което се иска от нас. По някаква причина си мислим, че можем да се ориентираме по-добре в житейските проблеми на другите, въпреки че не ние сме тези, които ги изживяват. И също така смятаме, че истината (разбирай: суровата, неприкрита критика) помага на другите да достигнат нови висоти на развитие.

И искрено вярваме, че всички хора около нас се интересуват от личния ни опит, от мнението ни и дори от собствената ни новоизбила, сърбяща пъпка на дупето (или по-скоро от информацията за това как сърби и как се е променила днес).

Всъщност не се е променила. Всеки си има свой собствен опит, своя собствена истина и дори свои собствени задни части, на които да израсне каквото и да било.

Затова ако нямате намерение да се превърнете в човека, от когото всички бягат, ето няколко ситуации, в които трябва да замълчите (или да се държите много дискретно):

- Никога не обсъждайте с майка нейните деца. Дори да ви попита за съвет или мнение, изразете го възможно най-коректно, като най-напред ѝ дадете ясно да се разбере, че я подкрепяте и разбирате колко ѝ е трудно. Всеки път, когато ѝ обръщате внимание, че детето е направило нещо лошо, жената срещу вас чува, че всъщност тя е лоша майка, защото го е допуснала. Когато обвинявате детето, обвинявате и майката. В отговор получавате защитна реакция или дори нападка.

- Въздържайте се от радостни възклицания и не се впускайте в дълги обяснения за болежките си, когато човекът, с когото ви запознават, се окаже адвокат, лекар, писател или психолог. Повярвайте ми, тези хора знаят много добре какво ще последва и са склонни да избягват разговорите за професията си. Въпреки това има личности, които са готови да ги засипят със своите тревоги, да им искат съвети или да им преразкажат целия си живот – независимо дали са ги срещнали в катедралата „Свети Петър“ в Рим или на кръщене у приятели. По този начин те, едва ли не, се мислят, че ще им помогнат да натрупат още опит. Бъдете сигурни, че психолозите, лекарите и адвокатите са натрупали в своето съзнание повече истории, отколкото вие сте изживели през целия си живот. Пък и един писател може да си съчини каквато история си пожелае. Трябва да си платите за професионален съвет и помощ. Вие не сте готови да предоставите професионалните си услуги, така че защо си мислите, че те го правят?

- Не споделяйте подробности за предишни връзки с настоящия си партньор и в никакъв случай не го сравнявайте с бившия си. Да, на всички ни е интересно да знаем какви са били миналите преживявания на отсрещния човек. Пък и начинът, по който някой обсъжда миналите си партньори, както и каква информация споделя той за тях, ни дава повече информация за него самия и ни подсказва как ще се държи в настоящето. Има обаче разлика между това да кажеш „Имах връзка, която продължи еди-колко-си време, но не се получи, защото…“ и да се впуснеш в дълги разкази за това как сте били заедно, къде сте ходили, какво сте правили, какви подаръци сте получавали, каква ужасна жена е била майката на бившия ви, колко гаден секс сте правили и т.н. Или пък обратното – „Правихме страхотен секс, ама ти, миличка, не си толкова добра в леглото. Нищо де, няма страшно, ще оправим тая работа.“

- Не бързайте да показвате флашките си, пълни със снимки, музика и видеа. Дори да са ви помолили да покажете снимки от ваканцията, помислете дали да не покажете само 10-15 най-добри кадъра, а не всичките 3444. Хората могат да проявят интерес към вашите хобита, вкусове или страсти, но нужно ли е веднага да яхнете любимия си кон, наречен "Аз супер интересен" и да теглите един 4-часов разказ от типа на "Току-що се върнах от Испания, ето я яхтата ми, ето я колата ми, а ето ме и мен, ето ме как се храня, как се къпя и ето ме как спя. И съм записал една страхотна песен, тя е на другата ми флашка, ще ти я пусна, харесва ли ти? Тук имам и едно интересно видео от почивката ми в Испания. Да, показах ти снимките, но те не разказват цялата история, сега ще гледаме видеото и всичко ще ти стане ясно.“.

- Никога не започвайте с критика, когато трябва да изразите мнението си. Дори и то да е поискано. Дори и да си мислите, че сте изключително обективни. Когато се захващаме с нещо ново, всички ние изпитваме несигурност и се притесняваме какъв ще бъде крайният резултат. Целта на критиката е да развива хората, а не да убива желанието им да пробват нови неща. Така че, когато говорите за нечия работа или творба, използвайте простичкото правило - "една хубаво нещо, едно лошо нещо“. Хубавото винаги трябва да е на първо място. Според психологията на възприятието ние никога не можем да чуем похвала, която идва след критика.  Ако започнете с лошото, доброто може да остане незабелязано. Първо похвалете човека, изтъкнете какво е направил добре, изчакайте минута, оставете го да се наслади на хубавите думи и едва тогава говорете за това, което не е направил както трябва.

- Не отговаряйте на въпроси, които изобщо не са ви задавани. Същото важи и за чуждите тайни, които случайно сте научили – пазете ги. Често ме питат: "Видях мъжа на приятелката си в ресторанта с друга жена, да ѝ кажа ли?", "Забелязах сина на приятелката си в компанията на лоши тийнейджъри, да ѝ се обадя ли?". Всеки човек е способен сам да си набави информацията, която му е нужна, и всеки избира онова ниво на информираност, което му е най-удобно. Когато дадете на човека повече информация, отколкото той е готов да получи (или е поискал), вие го поставяте пред необходимостта да действа. И тъй като той не е готов на това, или ще се затвори в себе си, или ще прехвърли цялата отговорност вас. Готови ли сте за това?

- Мъдреците са казали, че „мълчанието е злато“. И са били прави. Това, разбира се, не означава, че сега трябва да замълчите завинаги. Мълчаливите и говорещите са две крайности, които силно затрудняват общуването. Но каквото и да казвате, не говорете празни приказки. Срещу вас стои истински събеседник и винаги можете да разберете как се отнася към думите ви по реакциите му. Усмихва ли се, гледа ли ви с интерес, насърчава ли въпросите? Или пък се прозява, поглежда встрани или към часовника си, или лицето му не издава абсолютно никакви емоции, а от устата му се отронва просто едно „Благодаря“. Може би дори понечва да избяга от вас и единствено копчето на якето, в което сте се вкопчили с две ръце, поддържа „диалога“ ви жив.

Отсрещният човек е в състояние да ви покаже (или каже) какво иска от вас. Най-важното е, че винаги можете да го попитате дали иска да знае, да чуе, да получи информация, съвет или помощ от вас. Бъдете внимателни към събеседника си и тогава общуването ви ще стане наистина пълноценно и интересно.

Автор: Елена Шпундра