Защо мълчанието понякога е равносилно на емоционално насилие и как да реагираме на него
Активното мълчание е умишлен отказ от вербален контакт с друг човек, обикновено в резултат на конфликт. Това поведение обикновено е съпроводено със студенина, дистанцираност и е пасивно-агресивна форма на контрол. В много случаи то дори е "достойно" да се счита за вид емоционално насилие.
Това обаче не винаги е така. Понякога вие или вашият събеседник наистина нямате какво да кажете. В тези моменти, когато очевидно сте на различни вълни, е разумно да се оттеглите в своите ъгли на психологическия ринг, за да помислите, да се прегрупирате и след това да се върнете към битката за истината (или да си подадете ръка и да прекратите безсмислената борба, ако просто няма за какво друго да се борите).
Такива битки и спорове никога не са приятни (кои въобще са?). Но те идват и си отиват, като често в тях се ражда решението на трудна ситуация, а може би дори и ново разбиране.
Само че... всички сме попадали в ситуация, в която просто не искаме да се връщаме към спора, и то дори не от страх нещата да не излязат извън контрол. Оттегляме се, за да накажем събеседника си с мълчание.
Мълчанието с право е на първо място в арсенала на пасивната агресия, тъй като държи събеседника ви "на кукичката", като същевременно ви дава фалшиво усещане за власт над него.
Активното мълчание е изискващо - то изисква умствено и емоционално съвършенство у другите хора, което, честно казано, не съществува у никого от нас.
Когато пренебрегваме някого по този начин, това може да бъде много болезнено чувство. Психологическите последици от активното мълчание могат да бъдат изключително негативни и дълготрайни. И честно казано, това е много несправедливо спрямо нашите събеседници.
Активното мълчание крещи: "Трябва да знаеш!"
Значи ти, скъпи мой събеседнико, заради когото се цупя и мълча, трябва да знаеш:
а) какво според мен си направил погрешно;
б) как се чувствам по този въпрос;
в) какво трябва да направиш, за да прекратиш мълчанието ми.
Тези три "ти трябва" се проектират мълчаливо към другия човек, докато вие си вършите работата в същата къща, която внезапно е станала тясна и задушна за двама ви.
Нека бъдем честни: "Трябва да знаеш" може да проработи само в случаите, в които сте убедени, че вие и любимият ви човек сте толкова близки по мислене, че фразата "Не е нужно да обяснявам защо ме боли, той вече го знае" ви се струва абсолютно логична и смислена (въпреки че оперирате в категориите на невербалното и неуловимото). А фактът, че събеседникът ви понякога цял ден не може да разбере какво искате от него, ви вбесява още повече.
Във вас се заражда негодувание в стил: "Как смееш да разрушаваш илюзията ми за пълна интимност!".
Би трябвало да знаеш как се чувствам аз. Трябва да знаеш какво трябва да направиш, за да се сложи край на това. Тогава защо не го правиш?
В тези случаи активното мълчание само подсилва несигурността на човека, който го практикува, и рано или късно ще се превърне (макар че може да отнеме няколко години и много битки, за да стане това) точно в онзи вид недоверие, който обрича една връзка на провал. Да, това е самоизпълняващо се пророчество, което започва с насмешливи погледи и вътрешни упреци.
Ако искате по-красноречиво сравнение, ето го: активното мълчание е като дебелите тапи, които слагате в ушите на любимия си човек, като едновременно с това му крещите колко сте наранени и се чудите дали въобще ви чува или разбира.
Нещастието обича компания
По правило човек, който практикува активно мълчание, го прави поне отчасти защото иска да накара събеседника си да страда за това, че уж го е докарал дотам, че трябва да се отдръпне от него и да започне да мълчи... И по този начин вероятно ще бъде шокиран, ако някой оправдае домашното насилие в стил - "Тя сама си беше виновна, че трябваше да я ударя".
Вероятно той просто не осъзнава, че продължителното, целенасочено и тежко мълчание също е вид насилие. Само че не физическо, а емоционално.
Ако тези, които мълчат, наистина се стремят да разберат и разрешат конфликтите, те нямаше да мълчат - щяха да говорят. Поне малко.
Щяха да се опитат да се справят с неудобния факт, че човешките емоции понякога могат да бъдат много рутинирани и неприятни. Но те са такива, каквито са. Глупаво е да обвиняваме другия човек, че не е съвършен и не може да чете мисли.
Отказвайки да се справят с тях, те крадат собствената си възможност да осъзнаят колко прекрасни, устойчиви и чудесни могат да бъдат тези несъвършени емоции.
Трябва да се опитате да разберете едно просто нещо за живота и междуличностните отношения: във времето, което вие и вашият любим човек прекарвате заедно, той или тя може да намери много причини и оправдания да ви напусне - както външни, така и вътрешни - ако пожелае. Повярвайте ми, това наистина е вярно. И затова не бива да му давате истинска и неподправена причина, поради която си заслужава - например обидно мълчание, проточило се с дни, придружено от обидени погледи отстрани.
Ако искате да се обидите ужасно на близък човек и да не общувате с него, докато той не се покае и не се поправи, помнете, че най-вероятно сте се обидили от някаква дреболия. Да, да, в повечето случаи хората спират да общуват помежду си заради някоя муха, която са раздули до размерите на слон. Не бива да позволявате на тази дреболия да подтикне партньора ви да потърси друг дом - такъв, в който поне ще му говорят.
Така че... вместо да мълчите обидно в чуждата посока, опитайте се да „поговорите“ със себе си. Какво в поведението на любимия човек ви е разгневило толкова много и защо?
Активното мълчание почти винаги е тактика, която използваме, за да избегнем необходимостта да се справим с вътрешните си демони.
Как да се справим с него
Ако любимият ви човек демонстративно не желае да общува с вас и ви гледа със стиснати устни, вероятно искате да излезете от тази ситуация с възможно най-малко загуби... Но как да го направите?
Да се извините? Да пълзите в прахта пред мълчаливия "обиден"? Всичко това е безполезно. Не забравяйте - от негова гледна точка вие трябва да страдате за прегрешенията си.
Но вие не искате да страдате. Освен това не искате любимият ви човек да попадне в собствения си капан на мълчанието, а съзнанието му да се изпълни с негативни мисли и желание да ви измъчва.
За да реагирате конструктивно на активното мълчание, се нуждаете от чувствителност, откритост, разбиране и известна доза човечност.
Това, което трябва да направите, всъщност е доста просто. Решението на проблема с мълчанието съвсем не е да прощавате на този човек всеки път или да се опитвате да бъдете над него и да се преструвате, че между вас не се случва нищо странно. Подобен начин на действие рано или късно отново ще доведе до самоизпълняващо се пророчество. Просто в крайна сметка ще ви омръзне да бъдете човека, който винаги се съгласява да се справи, затваряйки си очите за, меко казано, не най-достойното поведение.
Всъщност просто трябва да сте честни с мълчаливия човек, защото това искате и от него, нали? Не отговаряйте на мълчанието с мълчание.
Кажете му: "Наистина бих искал да знам какво не е наред. Искам да се опитаме да се справим с този проблем заедно". Покажете му, че сте готови за диалог - в края на краищата за всеки танц е необходима двойка, а за танца на живота - още повече.
Бъдете искрени с човека, когото обичате. И не се преструвайте, сякаш просто не забелязвате мълчанието му - това само ще добави масло в и без това горещия огън.
Да, осъзнавам, че не е лесно да бъдеш честен и искрен в такава ситуация, защото най-вероятно ви е много неприятно от това и ви изкарва от равновесие.