Нирваната ми е нарушена от топуркащите боси крачета на дъщеря ми. Денят официално може да започне.
Гласът ѝ, ненапуснал пределите на съня, сладко промърморва:
– Мамо, тази нощ не спах добре.
– Защо?
– Ами, първо летяха едни страшни кошмари...
– Може би имаш предвид комари?
– Да, да, комари бяха. После ми беше скучно. А накрая сънувах... как се казваше, онова страшното, дето се сънува?
– Току-що го каза. Кошмар – помагам аз.
– Да, да, кошмар! – потвърждава тя.
– Какво сънува?
– Сънувах, че извънземните са изяли всички бонбони на света и не са оставили за децата нито един – трагично съобщава дъщеря ми.
Едва удържам смеха си.
– Извънземните не ядат бонбони. Боли ги корема от тях - заявявам авторитетно.
– Сигурна ли си? – пита детето с надежда.
– Напълно! Какво ти се прави днес? Вали дъжд и ще прекараме деня у дома.
– Имам страхотна идея!
– Каква? – интересувам се аз.
– Е, не знам още. Не съм я измислила… Но, за да се разсея от скучната нощ, можем да играем футбол или да карам ски на килима... Или да скачаме от гардероба върху спалнята. А мога и да те пръскам с водния пистолет, а ти да тичаш. Или по-спокойно да си поиграем на гоненица – заявява с цялата сериозност на всичките си 5 години дъщеря ми и не спира. – Да започнем с тези неща, пък после ще решим какво друго ни се прави...
Лекичко се напрягам.
Знам, че трябва да отиграя топката максимално елегантно, така че след отказа ми да не последва торнадо. С лукава усмивка и изкуствен ентусиазъм предлагам:
– Имам по-добра идея – можеш да си рисуваш с новите боички или пък да лепиш стикери в аблума с животните.
Номерът не минава. Децата имат вградени сензори и безпогрешно улавят всеки опит за манипулация.
– Скукааа! Защо не ми даваш да правя това, което искам? Вкъщи съм си.
– Скъпа, не можем да правим тези неща тук! – опитвам се напразно да обясня на дете, за което няма невъзможни неща.
– Но защо? – пита тя с недоумение в очите. Нали съм си у дома? Само аз и ти сме! Няма на кого да преча! Какво ще стане?
– Защото това не се прави вкъщи! – твърдо заявявам аз и почти си вярвам.
