Учени от Австралийския национален университет (ANU), Университета на Канбера и Университета на Южна Австралия са провели първото по рода си световно проучване, за да обяснят поведението ни, когато сме влюбени.
Обект на проучването били 1556 млади хора, които признали, че в момента са влюбени. Изследователите насочили фокуса към начина, по който реагира системата за активиране на поведението (behavioral activation system BAS) в човешкия мозък, когато виждаме човека, в когото сме влюбени. Най-важният извод: Мозъкът на влюбения превръща обекта на желанието си в център на своя живот.
Разбира се, учените дават строго научно обяснение на този факт. Д-р Фил Кавана, доцент от Университета на Канбера, твърди, че романтичната любов е свързана с промени както в поведението, така и в емоциите. „Известна ни е ролята, която играе окситоцинът в любовта, защото той циркулира в нервната система и кръвообращението, когато общуваме с човека, в когото сме влюбени.
Причината да придаваме такава значимост на контакта с този човек е, че окситоцинът се комбинира с допамин – хормон, който се освобождава от мозъка по време на романтично преживяване. Любовта активира главно онези нервни пътища, свързани с положителни емоции“.
Влюбването е нормално ненормално
Следователно да мислиш непрекъснато за някого 24 часа в денонощието, постоянно да си проверяваш телефона и сутрин да се събуждаш с пеперуди в стомаха е напълно нормално. В края на краищата от чисто научна гледна точка всичко се върти около НЕГО или НЕЯ. И това е така най-вероятно от над 5000 години насам, казва Адам Боуд, ръководител на изследването. „Предполага се, че романтичната любов е възникнала преди около пет милиона години, след като сме се отделили от нашите предшественици, човекоподобните маймуни. Знаем, че древните гърци са философствали много на тази тема и са възприемали любовта едновременно и като удивително, и като травмиращо преживяване. Най-старото открито стихотворение от ок. 2000 г. пр. Хр. било любовно“.
