Не, просто това, което наричаме "аутизъм", се промени. Диагностичните критерии за аутизъм са преразглеждани няколко пъти и до 1980 г. той изобщо не е признат за отделно заболяване. След това критериите бяха разширени през 1987, 1994 и 2000 г. и още веднъж 2013 г. Сега като аутизъм се класифицират деца с късно поставена диаганоза, с по-малко изразени симптоми.
Друг пример. Когато видите заглавия като „Престъпленията от омраза се удвоиха за пет години“, си струва да се замислите защо това се е случило. Всъщност се оказва, че хората са станали по-склонни да съобщават за престъпления от омраза и полицията е по-склонна да докладва за тях. В същото време изследванията на престъпността показват, че престъпленията от омраза са намалели, а не са се увеличили през последните години. Изводът е, че винаги си струва да попитаме дали това, което измерваме, се е променило.
Колко добро е изследването?
В повечето случаи е несправедливо да се хвърля цялата вина върху журналистите за неверни числа в новините. Те ги получават от проучвания и научни статии, но не всички проучвания са еднакви.
Така например миналата година беше проведено проучване за действието на хидроксихлорохина като лекарство за Covid-19 и според резултатите от него, лекарството има ефект. Но друг проведен тест не установи такъв ефект. Как читателите и журналистите могат да знаят на кое да се доверят?
Това е труден въпрос. В този случай отговорът е прост: първото проучване е просто наблюдение, включващо 42 пациенти; второто е пълно рандомизирано контролирано проучване, включващо 11 000 пациенти. Но често е трудно да го разберете. Има обаче няколко основни правила:
♦ при напълно равни условия изпитанията в малки групи обикновено са по-лоши от тези, обхващащи много повече хора
♦ ако проучването даде неочаквани резултати, които не са в съответствие с резултатите от други проучвания, то може да е неточно;
♦ проучванията, които са предварително регистрирани, обикновено са по-надеждни от тези, които не са регистрирани.
По материали от Wired
Източник: Мениджър Нюз
