"Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си." (Битие 11: 6-7) Илюстрация: Shutterstock
Кийт Чен е икономист, но започва да се интересува от езика, предполагайки, че има връзка между него и начина, по който мислим и се държим. Той иска да разбере дали езикът има въздействие върху нашите икономически решения. Затова разработва изследване, което да провери дали езикът, който човек говори, влияе върху способността му да спестява за бъдещето. Резултатите са категорични – ролята на езика се оказва значителна.
Докато езиците с добре обособена форма за бъдеще време, като английския (и българския) правят отчетливо разлика между минало, настояще и бъдеще, други езици (като китайски и фински) нямат отчетливи времена и използват едни и същи фрази, когато говорят за днешни и утрешни събития.
С помощта на огромен инвентар от данни и щателен анализ, Чен установява, че тази езикова разлика води до огромни разлики в икономическите решения. Хората, говорещи език без бъдеще време се оказват 30 процента по-склонни да заделят спестявания всяка година в сравнение с онези, които говорят езици с бъдеще време. (Учените са изчислили, че това се равнява на 25 процента повече спестявания след пенсиониране, ако доходът не се променя.)
Обяснението на Чен е, че когато говорим за бъдещето като за по-различно от настоящето, ние го чувстваме по-далечно – и сме по-малко мотивирани да спестим пари сега, за да се чувстваме по-добре след години.
Но това е само началото. Има редица други изследвания, посветени на връзката между езика и човешката психология и поведение. Ето няколко примера.
Тайоре и навигацията
В Тайоре, родният език на австралийската аборигенска общност Пормпура, няма посоки, които се определят от положението на говорещия в пространството, пише Станфордският професор по психология Лера Бородицки. Вместо „ляво“ и „дясно“ се казва например „североизток“ или „югозапад“. Около една трета от световните езици определят обектите в пространството в абсолютни термини, а не в относителни, обяснява Бородицки. „Говорещите тези езици са изключително добри в пространствената навигация и в това да се ориентират дори и в напълно непознати пейзажи“ – пише тя. По време на изследванията си в Пормпура, Бородицки установява, че носителите на езика Тайоре не само знаят инстинктивно посоките във всеки един момент, но когато подреждат изображения във времева последователност, ги разполагат от изток на запад.
