Стъпка 1: Спомнете си момент, когато сте се изкушавали да се притеснявате какво мислят другите за вас.
    Стъпка 2: Сега помислете за моменти, когато сте напълно фокусирани – в спортно състезание, музикално парче, книга или разговор с приятел, който ви казва нещо невероятно. Забележете, че сте напълно фокусирани извън себе си.
    Стъпка 3: Увеличете това усещане.
    Стъпка 4: Вземете това усещане за концентрация извън себе си и го пренесете в ситуацията от Стъпка 1 (където сте се притеснявали какво мислят другите).
    Стъпка 5: Представете си как сте в тази ситуация и се чувствате спокойни и безразлични спрямо това, което другите могат да си помислят.
    Стъпка 6: Обърнете внимание какво е усещането да стигнете до момента, в който изобщо не се замисляте какво може да си мислят другите.

Представете си живота, след като сте отхвърлили тревогата за чуждото мнение

Тревогата, че ще изглеждаме неадекватно или странно, ни пречи дори да се опитаме да направим или да изпитаме това, което може да е от огромно значение за нас. Чарлс Дарвин бил загрижен за това как неговите неортодоксални научни възгледи за еволюцията ще бъдат приети, но не можел да се въздържи да публикува идеите си. Бетовен може да се е тревожел, че близките му не одобряват композирането…

Факт е, че някой винаги ще бъде недоволен и това не е винаги ваша грижа. Просто като хипотетично психологическо упражнение, отделете време да си представите какво бихте могли да направите и да изпитате, ако не ви е грижа за това, което мислят другите. Това не означава, че ще спрете да се интересувате напълно, но ще ви даде възможност да решите какво самите вие искате да направите или да кажете.

Животът, изживян в опит да угоди на хора, които може би никога няма да са доволни от нищо, старанието и жертвите, за да бъде всичко „както трябва“ – това е кралският път към съжалението.

Джон осъзна, че няма да живее вечно и последното, което чух от него, беше, че се радва на живота си в Испания.

Автор:  Mark Tyrrell Източник: Uncommon Help