На всички ни се е случвало – закъснявате за среща и имате да качите само едно стълбище, затова се смело се втурвате през него. Но за жалост пристигате пухтящи и задъхани така, сякаш сте тичали километър. Това не значи, че не сте във форма.

Дори маратонските бегачи се задъхват, когато трябва бързо да вземат стълбите. Защото физическата форма няма нищо общо с това. Изкушавате се да си помислите, че причината е липсата на загрявка. Не точно.

Когато се втурвате към стълбите с намерението да ги вземете наведнъж, мозъкът казва на тялото ви да спре да диша.

Да, звучи странно.

Ние хората (и много от близките ни животински родственици) сме склонни да спираме или забавяме дишането си, когато трябва да се концентрираме върху конкретна задача за кратко време. Когато, бързайки към срещата, се спуснете към стълбите, мозъкът включва програмата „концентрация върху бърза задача“. След като сте изкачили стълбите, програмата за концентрация се изключва. Мозъкът бързо забелязва ниското равнище на кислород в кръвта и изпраща противоположния сигнал, който води до учестено дишане, за да запълни липсващия кислород.

Защо обаче спираме да дишаме, вместо да дишаме повече?

Този рефлекс се е развил, за да се фокусираме върху задачи, които изискват концентрация и точност. Представете вдяване на игла, хирургически разрез, прицелване с пушка, хвърляне на стрела. Ключът към точността е неподвижност и тиха концентрация. Забавянето или спирането на дишането намалява фоновото движение на тялото, което би трябвало да помогне за по-точно изпълнение на задачата.