Един от най-добрите начини да смекчим болката, която отхвърлянето причинява, и да възвърнем самочувствието и увереността си, е да си припомним важните аспекти онези аспекти от нашата личност, които другите ценят и искат да притежават – дори и те да не са важни за онези които са ни отхвърлили. Например, една привлекателна млада жена, с която работех, се справи с отхвърлянията, които срещаше от страна на мъжете, като заставаше в цял ръст пред голямо огледало и казваше на глас на отражението си: „Не, не е заради теб. Ти изглеждаш страхотно.”
***
Подобен, макар и по-сложен процес на себевалидация изигра ключова роля за Дейвид, за да се възстанови от отхвърлянията, които беше преживял през първата седмица в колежа.
Знаех, че ако самочувството на Дейвид не се възстанови дори малко, той няма да има сила да направи каквото и да било усилие да осъществи връзка с състудентите си и да коригира техните първи впечатления. За щастие имаше една област, в която Дейвид се справяш отлично и въпреки че тя нямаше нищо общо с академичните успехи, бях сигурен, че може да хвърли мост над пропастта, която го делеше от неговите състуденти.
Дейвид имаше навик да подранява, както за срещите с мен, така и за часовете си. Въоръжен с няколко местни всекидневника, той преглеждаше всяка от техните спортни страници, поглъщайки всяка дума и изучавайки всяка статистика. Той прекарваше и дълги часове в слушане на спортни радио предавания. Като резултат Дейвид беше изключително добре информиран в областта на спорта и особено на бейзбола. Той беше невероятен фен на „Янките” и разговорите за тях го караха да се преобразява: той започваше да седи по-изправен и изказваше мненията си увлекателно и с увереност. Излъчваше ентусиазъм, интелигентност и знания за любимия отбор, бейзболната лига и спорта като цяло.
След втората седмица в колежа Дейвид установи, че не е единственият човек, който пристига по-рано в час. Няколко негови състуденти също идваха по-рано и също отваряха спортните страници на вестниците, докато чакаха да започне часът. От облеклото и принадлежностите им Дейвид беше заключил, че повечето от тях също са фенове на „Янките”.
Предложих му да избере един от тях, за да започне разговор за любимия си отбор. Първата му реакция беше да откаже. Той беше убеден, че всеки подобен ход от негова страна ще бъде игнориран. Няколко дни по-късно обаче „Янките” подсигуриха мястото си в плейофите. Дейвид обсъждаше перспективите пред отбора по време на нашия сеанс.
„Мисля, че трябва да си водя бележки” – пошегувах се аз. – „Така мога да пробутам някой от твоите мнения като свои.”
„Заповядай” – каза той – „Вярвай ми. Точно това е, което ще се случи на полуфиналите.”
„Толкова си сигурен?”
„Няма друг, който познава „Янките” така добре, както аз” – каза той гордо.
„Нито дори другите момчета, които идват по-рано в час” – предизвиках го аз.
„Определено.”
„Тогава това означава интересен разговор” – отбелязах. Дейвид не отговори. Неговият страх от отхвърляне беше все още твърде силен, за да му позволи да се реши да предприеме действие.
Но след като „Янките” спечелиха първия си мач, въодушевлението изведе наяве силната страна на Дейвид и той се усети че, подхвърля коментар към един от състудентите си с предположение относно шансовете отборът да спечели финалите.
