Добронамерените му родители го уверяваха, че младежите в колежа са по-зрели и по-приемащи от хлапетата в прогимназията и че ще му е много по-лесно да общува с тях, отколкото в училище. Но животът, изпълнен с непрестанно отхвърляне, беше разрушил самоувереността на Дейвид и той се страхуваше, че ще бъде обратното.
„Ще ме погледнат и ще извърнат глави.” – каза той по време на първия ни сеанс. „И това ще бъдат милите и внимателните. Гадните ще се извърнат и ще ми се смеят зад гърба.”
Съгласих се с Дейвид, че първите впечатления може да са проблематични за него. (Не виждах смисъл да отричам това, което опитът от целия му живот досега вече е показал). Затова попитах дали има план как да промени тези първи впечатления, когато се появи такава възможност. Започнахме да обсъждаме как би се справил с евентуални социални взаимодействия. Бързо стана ясно, че социалните умения на Дейвид са силно недоразвити. Годините отчуждение и лишаване от социални преживявания означаваше, че Дейвид често не знаеше какво да каже или да направи в различни ситуации – нещо, което той с готовност призна.
Решихме да прекараме лятото, работейки върху неговите социални умения, като идентифицирахме потенциални социални ситуации и разигравахме начините, по които той може да се справи с тях.
Дейвид беше също така готов да приеме, че първоначалните реакции на отхвърляне, които получава от състудентите си, вероятно не са лични, а по-скоро резултат от тяхната незапознатост неговите медицински проблеми и собствените им чувства на дискомфорт около хора с увреждания. Решихме да нахвърляме списък с най-различви начини, които могат да му помогнат да се справи неудобството или напрежението, което неговата нестабилна походка или слюноотделяне може да предизвика у състудентите му – например като се пошегува с тези неща в подходящ момент.
Когато дойде септември, Дейвид беше готов да започне следването си в университета. Той все още беше с очакването, че може да бъде отхвърлен, но същевременно чувстваше, че има много по-добри инструменти, с които да подходи в социалните ситуации. Насрочихме следващото му посещение при мен за първата седмица от началото на занятията.
Болката по лицето на Дейвид беше очевидна още от секундата, в която влезе в кабинета ми. Той се стовари на дивана и въздъхна дълбоко.
