Промяната е възможна, когато разширим мисленето си, когато разберем, че няма разделяне, че няма точно място, където свършваш ти и започвам аз, защото сме едно и защото сме обединени. Другото нещо, което съществува в този тип мислене е благодарността. Благодарността, че все пак си имал възможността да изпиташ тези прекрасни моменти, да се докоснеш до един друг свят, да бъдеш в отношения, където сте обменяли обич и че сега е дошъл моментът да продължите напред. Това е тихото разбиране, че всяко нещо си идва в точния момент и че когато отмине и свърши, то си отива, освобождавайки място на новото. И това може да бъде своеобразна щастлива церемония за вас, колкото и абсурдно да ви звучи – да изпратите старото с любов, то заслужава благодарност за всичко, на което ви е научило, защото след всяка връзка има трансформация, дори незабележима. След всеки човек и ситуация сме научили нещо ново. А това е повод за благодарност. Защото без тези хора нямаше да сме се докоснали до промяната. А всяка промяна е едно малко чудо, ако успееш да го видиш. Всяка една промяна има силата да ти помогне да разшириш сърцето си и да бъдеш все по-приемащ, благодарен и отворен към новото. Това ще донесе мир и хармония в цялото ти същество.
Приемането, че това е желанието на този човек (ако раздялата е пожелана от него) помага. Често и тук егото е накърнено, нещата се приемат твърде лично, срещу нас и т.н. Нужно е просто да се смени мисленето, да се разгледа вероятността решението на другият да няма нищо общо с вас, защото всеки човек действа само от собствени подбуди. Дори и да не откривате причина в желанието на другия, приемете. Дори и да знаете причината, не оспорвайте. Приемането на желанието на другите е възможно само, ако имаш емпатия и уважение към другите, ако се държиш към другите, както ти искаш да се държат към теб.
