Днес ще ви говоря за раздялата. И то с много любов. Възможно ли е? Свикнали сме раздялата да се свързва с болка, тъга, носталгия, неприятни чувства... все тегота. Погледнато доста надълбоко, раздяла няма, поне не в духовните енергии. Колкото по-фокусирани сме само в материалното, толкова по-силно може да изживяваме раздялата. Всеки човек преживява с различен емоционален интензитет раздялата - за някои е необходимо доста време, за да премине липсата, други продължават лесно напред. Начинът, по който се преживява една раздяла, се корени в детството ни. Допълнително ще напиша и за това.

При раздялата, особено интимната, често остава горчива нотка, разочарование, остава липсата от присъствието на другия човек. Може да се чуят обвиненията, жертвеническите изказвания „защо точно на мен се случи?“, „защо не ме обича, аз толкова много го обичам“ и т.н. В такива моменти често се намесва егото, приемаме нещата твърде лично, намесват се и стари модели на изоставяне или страх.. Остават и недоизказаните неща, които засилват още повече чувството на безпомощност и незадоволеност, особено ако само единият човек е поискал раздялата. Дни поред липсата на човекът ви ранява, слушайки стари песни отново се връщате в моментите на щастие, връщате назад времето и съжалявате за случилото се, опитвате се безпомощно да поправите случилото се с цената на всичко, дори забравяте собствените си нужди и се фокусирате в нещо минало, но ценно за вас... Сценариите, проведени по време на раздяла за хиляди, чувствата са подобаващо тежки в повечето случаи, всеки приема по различен начин случката, а на някои хора отнема време, за да забравят, простят и изобщо да имат отново желанието да продължат напред. Човек лесно се фокусира върху болката и е по-лесно да остане на тези честота.

Много от тежките реакции, преживяни по време на раздяла, са именно нещата, които са излезли на повърхността, за да бъдат изчистени. Точно това са били „целите“ на тази раздяла - да ни променят, да научим нови неща. Понякога смисълът на всичко случило се е разбираем за нас дълго време след като сме преживяли раздялата. Егото често е положено на колене, разбираш, че нещата не са както ги искаш, учиш се на приемане и смирение. Именно желанията на егото засилват страданията в нас, именно мислите подпалват още по-големи страдания. И в един момент пускаш и се смиряваш. Едно е да се примириш в ситуацията, друго е да се смириш. Има моменти, когато можем да действаме, но и други, когато нещата не зависят само от нас. Тогава егото се учи да приема, да спре да осъжда, да спре да иска за себе си, да замълчи и да погледнем с нов поглед на нещата. Именно тези тъжни усещания за преградите ни спират да усетим пълната обич и приемане към другите. Защото дълбоко в нас си ние не сме разделени с никой. Аз съм ти и ти си аз.

Има и един друг начин за преживяване на раздялата, едно друго виждане, което променя целия облик на раздялата. Това е онази раздяла, която ни изпълва с любов, която носи мир, именно заради начинът, по който гледаме на нещата. Това е онази раздяла, която не разделя, а която учи как да се сближим. Как се случва това ли? С промяна на мисленето.