Иска се голяма вътрешна сила да приемеш, че нещо не се случва така, както искаш ти, че ще си „лишен“ от възможността да показваш обичта ти, да докосваш този човек, да се будиш до него. Невероятна е силата, която те променя в моментът, когато приемеш нещата, такива, каквито са. Когато приемеш другият без да съдиш, без да го обвиняваш или да се настройваш срещу него. Това е онова приемане, което сближава и онази силна любов, която носи усещането за свързаност. Безусловната любов, без изисквания, тя е просто любов.
Знаем, че истинската обич е равна на свобода. В нея няма условия, няма връзване, няма правила, няма изискване другият да е до теб и да ти донася онова, от което ти имаш нужда. И ако е истинска любов, тя ще ти помогне да приемеш раздялата мъдро, да признаеш правото на другия човек да бъде там, където поиска, да бъде с този, с когото иска и да живее по собствените си правила. Тази силна истинска любов дава силата на човек да приеме и уважи желанието на другия, без да изтъква своите желания на егото, без да манипулира на раздяла. Това е онази силна обич, която дава свобода, която признава свободата и която ще е щастлива, независимо колко далеч е другият човек от теб. Ти обичаш, защото това ти носи радост на теб, защото обичането ти носи радост, без да очакваш да ти отвърнат със същото, без да си оскърбен, ако някой не действа както ти искаш. Тогава си изпълнен и дори в момент на раздяла ти не губиш нищо, защото обичта е в теб и ти продължаваш да го правиш, независимо дали сте разделени физически. Защото целта на любовта е да съществува свободна. И това мислене и бъдене в тези мисли носи покой в душата. При него отсъства всякакво страдание и игри от страна на егото.
За да затвориш една страница понякога е нужно много. То е като любима книга, която си прочел и си стигнал до последната страница. Дори да ти е тъжно, че тя е свършила, си спомняш за многото мъдрости, които си попил, спомняш си за усещанията, които си изпитал, четейки я. Дори и да се прелистиш назад, вече няма какво ново да научиш, ще повториш неща, които знаеш. А за да продължиш напред, към новата книга, е нужно все пак да затвориш прочетеното. И ако го направиш с много любов и благодарност, ще получиш и запазиш мига.
Автор: Видислава Тодорова
