25 март - Ден на пощенската картичка

25 март 2019 г., 00:00
586

Nikitriy / Shutterstock

Въпреки че днес почти никой не праща традиционните пощенски картички, хубаво е да споменем, че 25-и март е техният официален ден.

Историята на пощенските картички е свързана с пощенските съобщения и фотографията. Родно място на картичките се смята Австро-Унгария, а годината е 1869. Измислени са тридесет години след изобретяването на фотографската снимка от Дагер. Инициативата за създаването на пощенските картички е на преподавателя във Военната академия Емануел Ферман.

Тази нова за времето си пощенска услуга започнала бързо да се разпространява в Англия, Германия и Швейцария. До нас пощенските картички от чужбина са стигали с кораби по Дунав до Русе, Видин, Свищов и Силистра.

През 1892 година по времето на Първото земеделско и промишлено изложение в Пловдив, е издадена и у нас първата илюстрована картичка. Но истински бум разпространението им бележи с приемането на Закона за пощите, който през 1897г. дава разрешение на различни ведомства и частни лица да издават пощенски „откритки", обикновени илюстровани картички. Преди това илюстрованите картички са се издавали инцидентно.

Колекционирането на пощенски картички и изгледи е начинът да се запази ценната информация за важни исторически и културни събития, която те носят, да се съхранят за поколенията паметниците на културата.Чрез тях пред нас оживяват градове, сгради, улици, площади, личности, които вече отдавна не съществуват или времето е променило до неузнаваемост.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    708 г. — Константин е избран за папа.
•    717 г. — Лъв III е коронясан за византийски император.
•    1306 г. — Робърт Брус става крал на Шотландия.
•    1680 г. — Пожар изпепелява Търново. От целия град остава само една къща.
•    1713 г. — Официално е осветен мъжки православен манастир Александро-Невска лавра в Санкт Петербург.
•    1813 г. — Мишел Ней е произведен в Принц де ла Москова.
•    1821 г. — В Пелопонес започва гръцкото въстание за освобождаване от Османската империя.
•    1857 г. — За първи път е фотографирано слънчево затъмнение.
•    1909 г. — В Русия Мадам Попова е арестувана за над 300 убийства.
•    1941 г. — Кралство Югославия подписва във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт.
•    1949 г. — Съветският съюз депортира 92 000 жители на Прибалтийските републики в Сибир, за да се проведе колективизацията в тези страни.
•    1957 г. — С подписването на Римския договор от Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург е създадена Европейската икономическа общност.
•    1958 г. — Проведен е първият полет на канадския изтребител-прехващач Avro CF-105 Arrow.
•    1971 г. — Открит е нефтохимическият комбинат край Плевен.
•    1992 г. — Космонавтът Сергей Крикальов се завръща на Земята след близо 10-месечен престой на борда на орбиталната станция Мир.

Родени

•    1252 г. — Конрадин, крал на Йерусалим и Сицилия († 1268 г.)
•    1297 г. — Андроник III Палеолог, византийски император († 1341 г.)
•    1479 г. — Василий III, велик княз на Московското княжество († 1533 г.)
•    1541 г. — Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана († 1587 г.)
•    1767 г. — Жоашен Мюра, френски военен деец († 1815 г.)
•    1774 г. — Франсоа Мари Доден, френски зоолог († 1804 г.)
•    1844 г. — Адолф Енглер, германски ботаник († 1930 г.)
•    1856 г. — Марин Маринов, български военен деец († 1885 г.)
•    1859 г. — Анастас Бендерев, български офицер, генерал от руската армия († 1946 г.)
•    1874 г. — Михаил Хаджинеделчев, български учител († 1947 г.)
•    1881 г. — Бела Барток, унгарски композитор и пианист († 1945 г.)
•    1882 г. — Арсени Йовков, български революционер († 1924 г.)
•    1885 г. — Стефан Македонски, български оперен певец († 1961 г.)
•    1889 г. — Константин Щъркелов, български художник († 1961 г.)
•    1890 г. — Йоланде Якоби, немски психолог († 1973 г.)
•    1890 г. — Чудомир, български писател-хуморист († 1967 г.)
•    1900 г. — Веселин Бешевлиев, български историк и филолог († 1992 г.)
•    1908 г. — Дейвид Лийн, английска режисьор († 1991 г.)
•    1911 г. — Ангеларий, глава на МПЦ († 1987 г.)
•    1914 г. — Норман Борлауг, американски агроном, лауреат на Нобелова награда за мир († 2009 г. г.)
•    1921 г. — Начо Папазов, български политик († 1996 г.)
•    1921 г. — Симон Синьоре, френска актриса († 1985 г.)
•    1934 г. — Христо Фотев, български поет († 2002 г.)
•    1941 г. — Ерхард Бузек, австрийски политик
•    1942 г. — Арета Франклин, американска певица
•    1946 г. — Панко Анчев, български литературовед и литературен критик
•    1947 г. — Елтън Джон, британски певец и композитор
•    1952 г. — Дидие Пирони, френски пилот от Формула 1 († 1987 г.)
•    1965 г. — Сара Джесика Паркър, американска актриса
•    1965 г. — Стефка Костадинова, българска лекоатлетка
•    1967 г. - Висенте Амиго, испански фламенко китарист
•    1969 г. - Николай Недков, български политик
•    1972 г. — Роберто Акуня, аржентински футболист
•    1975 г. — Пламен Крумов, български футболист
•    1978 г. — Тиана Кай, американска порно актриса
•    1989 г. — Скот Синклеър, английски футболист

Починали

•    752 г. — Стефан II, римски папа (починал преди да встъпи в длъжност) (* неизв.)
•    1189 г. — Фредерик, херцог на Бохемия (* 1141 г.)
•    1625 г. — Джанбатиста Марино, италиански поет (* 1569 г.)
•    1774 г. — Каролина фон Насау-Саарбрюкен, немска аристократка (* 1704 г.)
•    1801 г. — Новалис, немски поет (* 1772 г.)
•    1867 г. — Фридрих Рунде, немски химик и професор (* 1794 г.)
•    1876 г. — Никола Странджата, български революционер (* неизв.)
•    1902 г. — Методи Патчев, български революционер (* 1875 г.)
•    1905 г. — Морис Баримор, американски актьор (* 1849 г.)
•    1914 г. — Фредерик Мистрал, френски поет, Нобелов лауреат (* 1830 г.)
•    1918 г. — Клод Дебюси, френски композитор (* 1862 г.)
•    1925 г. — Коста Шулев, деец на БКП и БКМС (* 1898 г.)
•    1930 г. — Георги Марчин, български военен деец (* 1859 г.)
•    1951 г. — Михаил Йовов, български военен и държавен деец, дипломат (* 1886 г.)
•    1966 г. — Венелин Ганев, български юрист и политик (* 1880 г.)
•    1976 г. — Петър Хаджипанзов, български революционер (* 1901 г.)
•    1980 г. — Ролан Барт, френски литературен критик и писател (* 1915 г.)
•    2012 г. — Антонио Табуки, италиански писател (* 1943 г.)

Празници

•    Източноправославна църква и Римокатолическа църква — Свети Дисмас или Димас
•    Християнство — Благовещение (Имен ден на Благовест, Благовеста, Благой, Блага)
•    ООН — Международен ден на възпоминание на жертвите на робството и търговията с роби (от 2008 г.)
•    Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия)
•    Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна)
•    България — Празник на ДЗИ (от 1994 г.)
•    България — Ден на жената и майката (от 1994 г.)
•    Беларус — Ден на свободата (от 1918 г.)
•    Гърция — Декларация за независимост (от Османска империя, 1821 г., национален празник)
•    Русия — Ден на културата
•    Сан Марино — Празник на бунтовниците
•    САЩ — Ден на Мериленд
•    Словения — Ден на майката
•    Украйна — Ден на службата за сигурност

Източник: Wikipedia

Ключови думи:
Коментари