Най-накрая сте на почивката, която чакахте от няколко месеца. Искате да оставите работата зад гърба си и да се насладите на времето със семейството и приятелите си. Но все още проверявате работните имейли и приемате служебните обаждания. Все още мислите за работа, въпреки че си обещахте, че този път ще бъде различно. Ако това ви звучи познато, бъдете сигурен, че не сте единственият, който се бори да изключи по празници и почивки. Една от причините е, че работата помага да се оформи вашата самоличност. Хората жадуват за отговори на въпроса „кой съм аз?“. Едно от местата, където намирате тези отговори, е в дейностите, които правите - включително вашата работа. Независимо дали работите за удоволствие или поради необходимост работата неизбежно се превръща в източник на вашата идентичност, пишат в статия за Business Insider доц. Дан Капрар от Университета в Сидни и Бен Уокър, преподавател по мениджмънт в Университета "Виктория" в Уелингтън.

Ние разработваме професионални идентичности („Аз съм адвокат“), организационни идентичности („Аз съм служител на Google“) или както открихме в нашето изследване, идентичности, базирани на изпълнението („Аз съм с най-добри резултати“). Подобна идентификация може да бъде от полза. Тя е свързано с повишена мотивация и ефективност в работата и дори по-добро здраве, но може и да ни попречи да се изключим от работния процес, пишат авторите на статията. 

Всички познаваме хора, които са на вълна „празници“ дори преди самите празниците да са започнали. Но за други изключването от работа не е толкова лесно. Защо? Един от факторите е нашата комбинация от идентичност. Всички ние имаме множество идентичности, но обхватът и относителната важност на нашите идентичности варират при различните индивиди. 

Ако свързаните с работата идентичности заемат централно място в начина, по който се виждаме, те вероятно ще оформят нашето мислене и поведение извън работното време - включително по време на празници. С други думи, оставаме психически свързани с работата, не защото шефът или работата задължително го изискват, а защото е трудно да си представим друг начин да бъдем себе си. Този релаксиращ стол до басейна или семейната компания ни казват, че не работим. Но предупрежденията по имейл или телефонните обаждания, или дори обикновената гледка на нашия лаптоп, могат да активират служебната самоличност и свързаното с нея мислене и поведение. Нищо чудно, че плановете ни за изключване са обречени на провал.

Какво можете да направите? Струва си да разгледате всички онези очевидни съвети, които сте чували за предимствата на цифровия детокс. Това е още по-важно в новата норма на работа от вкъщи през 2020 г. За много от нас офисът и домът вече са едно и също, което означава, че трябва да работим още по-усилено, за да защитим неработното време от набези, свързани с работата.

От гледна точка на идентичността обаче има много повече неща, които можем да направим. Първо, можем да премахнем всички сигнали, които могат да активират нашата работна идентичност, като да изключим предупрежденията по имейл или да скрием лаптопа си. В същото време можем да активираме други идентичности. Например, ако сте тенисист или артист, дръжте съоръженията си видими, така че мозъкът ви да е готов да се съсредоточи върху тези аспекти на вашето Аз. 

Второ, изследванията показват, че можем да се занимаваме с „работа по идентичност“ и „игра на идентичност“. Това умишлено управлява и преразглежда нашата идентичност и дори експериментира с потенциални нови. Представянето и изпробването на нови и по-сложни версии на нас самите отнема време, но това може да бъде ефективна противоотрова за непосилната работна идентичност.

Но опитите да не мислим за работа през празниците вероятно могат да донесат повече вреда, отколкото полза. Много изследвания показват, че опитите за потискане на определени мисли имат тенденция да имат обратен ефект, което ни кара не само да мислим повече, но и да се чувстваме по-зле след това.

В дългосрочен план си струва да обмислите дали евентуално не прекалявате с работата. Един от начините да проверите това е като се запитате как се чувствате, когато напълно се отдалечите от работата си и дали това ви притеснява. В крайна сметка целта е да се видим като сложните същества, каквито сме в действителност, дефинирани от нещо повече от нашата работа, така че да можем да се възползваме максимално от нашето ценно време далеч от нея. 

Източник: Доц. Дан Капрар от Университета в Сидни и Бен Уокър, преподавател по мениджмънт в Университета "Виктория" в Уелингтън в статия за Business Insider 

Превод и редакция: Нели Тодорова / Мениджър Нюз