Има и друг фактор (за пристрастяването) - човешкият мозък, който е устроен така, че да си взаимодейства с околната среда, тоест, не е само генетично програмиран. Това означава, че заобикалящата среда, в която расте едно дете, на практика определя развитието на неговия мозък.

Ще ви разкажа за два експеримента с мишки. В първия вземаме мишка и слагаме в устата й храна. Тя ще я изяде - ще й се наслади и ще я погълне. Ако обаче сложим храната на няколко сантиметра от носа й, тя няма дори да се доближи до нея, по-скоро би умряла от глад, отколкото да я изяде. Защо? Защото рецепторите на мишката за хормон, отделян в мозъка, наречен допамин, са генетично притъпени.

Допаминът е стимулиращ и мотивиращ химикал, който се произвежда, когато сме развълнувани, ентусиазирани, пълни с енергия, когато откриваме или опитваме нещо ново, независимо дали става въпрос за храна или сексуален партньор. Без допамин ние нямаме мотивация.

Какво мислите, че получава пристрастеният? Когато взема кокаин, амфетамини или друг наркотик, той си набавя ударна доза допамин и въпросът е какво се случва в действителност с неговия мозък? Защото е мит, че наркотиците са пристрастяващи. Сами по себе си наркотиците не предизвикват пристрастяване, защото по-голямата част от хората, опитващи наркотици, никога не се пристрастяват. 

Така че въпросът е: защо някои хора са склонни към пристрастяване? Точно както храната не е пристрастяваща, но за някои хора е, пазаруването не е пристрастяващо, но за някои хора е, телевизията не е пристрастяваща, но за някои хора е. Въпросът е: на какво се дължи тази уязвимост?

Има още един експеримент с мишки, при който новородените са отделени от своите майки, но не плачат за тях. Какво би означавало това в тяхната естествена среда, в дивата природа? Това означава, че те ще умрат. Защото само майката защитава живота на детето си и го храни. Но защо се случва това? Защото рецепторите в мозъка на мишките, които се свързват с ендорфина, са притъпени.

Ендорфинът е специфично морфиноподобно вещество. Той е естествено болкоуспокояващо, произвеждано от собствения ни организъм. Именно благодарение на него ние можем да изпитаме любовта, родителите могат да изпитат привързаност към своите деца и децата – към своите родители. Така че тези малки мишки без рецептори за ендорфин в мозъка си естествено няма да потърсят своите майки.

С други думи, зависимостта към наркотиците - разбира се, включително към хероина и морфина, се дължи на начина, по който те въздействат върху ендорфинна система.

И така, въпросът е: какво се случва с хората, че да имат нужда да си набавят тези химикали по изкуствен начин? Е, това, което се е случило, е следното: тъй като с тях е било злоупотребявано като деца, въпросните невронни мрежи не са се развили.  

Когато в човешкия живот още от съвсем ранна възраст липсва любов, липсва чувството за привързаност, тогава тези важни невронни мрежи просто не се развиват правилно. Когато децата растат в среда на насилие, те не се развиват правилно и мозъкът им става податлив – тук се намесват наркотиците.

Благодарение на тях те се чувстват нормални, те им носят облекчение на болката, те им помагат да чувстват любов. И както една пациентка ми каза: "Когато опитах хероин за първи път, се почувствах като в топла, мека прегръдка, точно като в прегръдката на майка, която прегръща бебето си". 

Аз също съм страдал от празнотата, за която говоря, въпреки че не и в същата степен като моите пациенти.

Роден съм в Будапеща, Унгария, в еврейско семейство през 1944 г. – точно преди немската окупация на Унгария. Всички знаят какво се е случило с евреите в Източна Европа по онова време. Когато немската армия влиза в Будапеща, аз съм бил на 2 месеца. На следващия ден майка ми се обадила на педиатъра и го попитала: „Можете ли да дойдете да прегледате Габор, защото не спира да плаче?“, педиатърът отговорил: "Разбира се, че ще дойда, но нека все пак ви кажа, че всички бебета в еврейските семейства, за които се грижа, плачат".

Но защо? Какво разбират бебетата от Хитлер, геноцид и война? Нищо. Просто сме долавяли страховете и стреса на своите майки. Точно това е механизмът, по който се формира детският мозък. В подобна негативна, стресираща среда детето получава ясното послание, че светът не го иска – щом майка му не е щастлива около него, значи не го иска. Защо по-късно в живота си аз станах работохолик? Отговорът: ако не ме искат, нека поне да се нуждаят от мен. Ако съм добър, ако съм важен лекар, хората ще имат нужда от мен и така аз ще мога да компенсирам чувството, че не съм бил желан – още от самото начало на живота си. Това означава, че ще работя непрекъснато, а когато не работя, ще запълвам вътрешната си празнота, като си купувам музика. А какво послание получават моите деца в този случай? Че не са желани. И така, ние предаваме това послание нататък, предаваме болката, травмата, несъзнаваното от поколение на поколение. 

Има безброй начини за запълване на празнотата, за която говоря. За всеки човек начинът е различен, но празнотата е свързана с момент от живота ни, в който сме били лишени от нещо, още когато сме били съвсем, съвсем малки.  

Питаме наркозависимите как могат да си причиняват това, как могат да инжектират в тялото си това ужасно вещество, което може да ги убие. Но замислете се какво причиняваме на Земята. Ние вкарваме всевъзможни вещества в атмосферата, океаните и изобщо в околната среда. Те ни убиват. Убиват и Земята.