Коя зависимост е по-голяма? Зависимостта към петрола? Или към прекомерната консумация. Кое причинява повече вреди? Дали не съдим наркозависимите, защото осъзнаваме, че те са като нас, но това не ни харесва и предпочитаме да казваме: "Вие не сте като нас, вие сте по-лоши от нас".

На самолета за Сао Паоло и Рио де Жанейро четох вестник „Ню Йорк Таймс“. В него имаше статия за мъж на име Нисио Гомес, водач на коренното племе гуарани в Амазония. Той беше убит, защото защитаваше местните от крупните земеделци, които владеят и унищожават дъждовните гори, разрушават естествената среда на коренното население на Бразилия. Тъй като съм от Канада, мога да потвърдя, че това се случва и там.

Голяма част от пациентите ми всъщност са от първото поколение асимилирани индианци в Канада и те са силно зависими. Да, те са малък процент от населението, но представляват голям процент от лишените от свобода, от зависимите, от хората с психични заболявания, от хората, които се самоубиват. Защо? Защото земите им са били отнети, защото са били насилвани, убивани поколение след поколение.

Въпросът, който искам да задам, е ако можете да си обясните страданието на тези хора и как това страдание ги кара да търсят облекчение от болката в своите зависимости, какво ще кажете за хората, които им го причиняват? Към какво са пристрастени те? Пристрастени са към властта, пристрастени са към богатството, пристрастени са към това да притежават. Те искат да станат още по-велики. 
Когато се опитвах да разбера пристрастяването към властта, насочих вниманието си към най-могъщите хора в историята - Александър Велики, Наполеон, Хитлер, Чингис хан, Сталин. Защо властта им е била толкова необходима? При всички тях се наблюдават няколко много интересни подробности – физически те са били доста ниски мъже и не са били част от основното местно население.

Сталин е бил грузинец, а не руснак, Наполеон е бил корсиканец, а не французин, Александър Велики е бил македонец, а не грък, Хитлер е бил австриец, а не германец. Всичко това е свързано с реално чувство на несигурност и малоценност. Те са се нуждаели от властта, за да се почувстват по-добре със самите себе си, за да станат още по-големи, още по-могъщи. За да получат тази власт, те са били склонни да воюват и да убиват, само за да задържат своето могъщество. Разбира се, аз не твърдя, че само ниските хора са жадни за власт, но си струва да помислим върху тези примери.

Властта, пристрастяването към нея, някак винаги е свързано с празнотата, която се опитваме да запълним отвън. Наполеон, дори в изгнание на остров Света Елена, след като губи властта си, казва: "Обичам властта, обичам силата". Той не може да си представи себе си без власт, не намира смисъл да съществува, ако не разполага с власт.

Всъщност това е много интересно, особено ако сравним тези хора с личности като Буда или Исус. И двамата са били изкушени от дявола, а едно от нещата, които дяволът им предлага, е власт, власт над света - и двамата отказват. Но защо те казват „не“? Те казват „не“, защото имат силата вътре в себе си, те нямат нужда от сила и власт отвън. И двамата казват не, защото не искат да контролират хората, искат да учат хората. Те искат да учат хората чрез пример, с меки думи, с мъдрост, а не чрез сила. По тази причина те отказват властта и е много интересно какво споделят за това.

Според Христос силата и реалността не са извън нас, а вътре в нас. Той казва, че Царството Божие е в нас.

Буда, преди смъртта си, когато учениците му плачат, когато всички скърбят, казва: "Не ме жалете и не ми се кланяйте, а намерете светлината вътре в себе си, бъдете светлината в самите вас“.

Когато гледаме този пълен с толкова трудности свят, тази загиваща природа, глобалното затопляне, разрушението на океаните, е логично да се обърнем към хората с власт, за да променят нещата. Но хората с власт, съжалявам, че трябва да го кажа, много често са едни от най-празните хора в света и те не биха променили нищо за нас.

Ние трябва да открием светлината в себе си, трябва да открием светлината, която живее във всяко едно общество, да открием светлината в собствената си мъдрост, в собствената си съзидателност. Не можем да чакаме хората с власт да направят нещата по-добри за нас, защото те никога няма да го направят, ние трябва да го направим.

Казват, че човешката природа е така устроена – да е състезателна, да е агресивна, егоистична – но е точно обратното, човешката природа всъщност винаги се стреми към сътрудничество, тя е щедра и социална.

Това, което виждаме тук, на тази конференция - хора, които споделят информация, хора, които получават информация, хора, които са отдадени на идеята за един по-добър свят, това е в действителност човешката природа.

Само ако открием своята вътрешна светлина, своята собствена същност, ние ще бъдем по-добри към себе си, по-добри един с друг и по-добри към природата.

Източник: Framar.bg