Какво е мотивационното интервюиране? Модерната психология осъзнава, че точката, в която човек събира сили за промяна, е не само най-ключовата, но и най-трудната в процеса към оздравяването. Затова е създаден и методът „мотивационно интервюиране”. При него терапевтът разговаря с пациента, като се насочва към притесненията, колебанията и гледната му точка спрямо проблема. Целта е да се подкрепи мисълта за промяна, да се намали съпротивата към нея и да се събуди вътрешната мотивация. Този метод не принуждава хората да правят нещо, което не желаят, а засилва желанието им да променят живота си в съответствие със собствените си мисли, чувства, цели и желания. Снимка: Shutterstock
- Какви са цифрите и фактите у нас?
- В огромния си процент зависимите поведения, които изискват лечение, са свързани със злоупотреба. За България над 98% от всички хора, които имат нужда от лечение, са зависими от хероина. По-малко от 2% са всички останали. Тук трябва да внесем пояснението, че не говорим за алкохола. Това е друга вселена. Огромният проблем за българската нация и европейската култура е свързан с пристрастеността към алкохола. Само едно сравнение – хората, зависими от хероин в България, са около 30 хиляди, а от алкохола – над 10 пъти повече. Този факт обаче не получава нужното внимание. За страна като България 300-400 хил. души с алкохолна болест са голям проблем. Най-малкото поради това, че те, като изключим психичното им функциониране, развиват и сериозни телесни заболявания. Около 30% от мъжкото население има проблем с пиенето, без да го съзнава. Това е най-честото състояние. А алкохолът заедно с тютюна са най-масовите убийци на света. Много по-страшни и много по-пренебрегнати от наркотиците. Да не забравяме и че около всеки зависим страдат около 6-8 други хора. Изглежда, че всички сме зависими от зависимите.
- Трудно ли е осъзнаването на пристрастеността?
- Не съм срещал човек, който да е станал пристрастен и това да е била целта му. Нито един от хилядите пациенти, които съм имал, не е предполагал, че това ще се случи с него. Зависимостта се осъзнава, когато вече е станало много късно. Когато още нямаше мутри, а борци и шиптъри, много хора не знаеха какво е хероин, но виждаха, че е нещо много модерно. И когато една сутрин се събудеха в абстинентна криза, се намираше някой да им каже – спокойно, ти си се закачил. А това е болест, която предизвиква сериозни мозъчни изменения. Време е обществото, родителите и младите хора да го разберат и да го разглеждат по този начин. Засега думите, които се смятат за ключови, не са лечението на мозъчното и психичното състояние, а ресоциализация, рехабилитация, помагане, групи за самопомощ. Това отношение не адресира самата болест, а късните прояви и симптоми, които са социално забележими. И проблемът със зависимостите най-често се визира в сферата на социалните проблеми. А това е клиничен проблем и е необходима специализирана клинична и психотерапевтична програма за лечение, за да може да настъпи мозъчно възстановяване и индивидът да възвърне нормалното си функциониране.
- Възможно ли е лечението?
- В настоящите условия и с методите, с които разполагаме, то е не само възможно, но и съществува много висок шанс за възстановяване. Това е крайно необичайно. В традиционното обществено мислене зависимостите, особено тези към алкохол и наркотици, се приемат за нелечими състояния. Защото хората, които имат такъв проблем, са много забележими и дават облика на проблема. А тези, които са излекувани, изглеждат толкова добре, колкото и всички останали и не носят табелка „Аз бях зависим”. Те не говорят за това, сливат се с останалите, сменят средата и остават скрити за обществеността. Това е необходимо, за да могат да се справят, защото обществото ни има незряло и увреждащо отношение към тях. Надявам се един ден то да стане среда, в която страданието, болката и успехът да бъдат правилно разбрани и оценявани, а и подкрепяни.
