- Виновно ли е обществото ни за все по-масовото разпространение на различните видове зависимост и разширяването на техния спектър?

- Разбира се. Една нездрава социална среда, която е несигурна и не създава условия за личностна реализация и не подкрепя успеха по правилния начин, а демонстрира успеха по криминалния или нечестния, неморалния начин, естествено създава предпоставки за всякакъв тип изкривявания в развитието. А дрогата винаги е на една ръка разстояние.

- Можем ли да говорим за тип личност, склонна към зависимости?

- Има много интересен и продължителен дебат в тази насока. Търсене на личностния профил на зависимия. Тоест изначалната структура, която дефинира зависимата личност. За радост съществуването на такъв профил не се потвърди. Въпреки че в класификацията на психиатричните разстройства има описания на поведението в най-общите случаи. Не е потвърдена обаче изначалната, генетична и интрапсихична предразположеност. Потвърждава се хипотезата, че стигането до зависимо поведение има интрапсихична база, повлияна от различни фактори – взаимодействието на индивида с неговата среда и различни вътрешни и външни обстоятелства. Много важни са и обстоятелствата около предлагането на обектите на пристрастяване в обществото, семейството и групата. Но хората не се раждат изначално повредени – те имат избор.

- Препоръчителна ли е замяната на един тип зависимост с друг, по-здравословен?

- Това е грешно мислене на хора, които са правили поредица от неуспешни опити, обикаляли са в кръг без изход и са развили примирението и отчаянието, които не са базирани върху разбиране на мозъчните процеси и на възможностите на съвременните методи за повлияване. В България има много слабо публично, медийно и обществено разбиране на алкохолната болест например. Но напоследък виждаме голямо раздвижване на хората с такъв проблем, те искат да се лекуват, което означава, че са разбрали, че има специализирани институции, които ще им помогнат по съвременен начин. При хероина е същото. Хероиновата зависимост е единствената към психоактивни вещества, за която има открит добър метод за лечение – метадон-асистираната терапия. Това е комбиниран подход, при който се прилага лечение с метадон по специална методика заедно с интегрирана психотерапия. Непрофесионалното приложение на метадона му е навлякло много лош имидж в нашата страна. Но при правилно прилагане той постига всички чудотворни ефекти, които са необходими за възстановяването. Първо, премахва абстиненцията. Второ, блокира активирането на повредените мозъчни центрове, в които се поражда патологичното желание за употреба. Възстановява мозъчните невротрансмитерни системи, възстановява и мозъчното функциониране. Човек започва да се чувства пълноценен, нормален, способен да мисли, работи и да поема отговорност към себе си. Има достатъчно успешни случаи, за да мога да твърдя, че резултатите са реални. За хората, преминали пълен курс на лечение от 3 до 5 години, шансът за рецидив е минимален. Те даже стават по-устойчиви психически от останалите.