Д-р Александър Канчелов: Излекуваният е по-устойчив психически от „нормалните“
- Терапията е активен процес. Означава ли, че човек трябва до края на живота си активно да работи върху себе си?
- Не. Когато настъпи пълно възстановяване, човекът, който е имал такъв проблем, е толкова нормален, колкото и всички други. Трябва да разграничаваме обаче частичното от пълното възстановяване. Повечето пациенти във всякакви програми постигат частично възстановяване. То е нетрайно. Те са склонни да рецидивират, защото такъв е ходът на заболяването. Пълното възстановяване обаче е възможно.
- Каква е ролята на близките?
- Много трудно и практически невъзможно е да бъде разрешен такъв проблем без промяна в обкръжаващата среда и без подкрепата на близките и семейството. Те трябва да се включват в терапевтичните процеси и да осъзнаят, че тяхното поведение до момента включва елементи, които поддържат проблема. Те могат и да помогнат за достигането на мотивация за промяна, която е ключът във всяко човешко начинание. Тя се създава – има и метод за подпомагането й, който се нарича мотивационно интервюиране. Този съвременен подход е за хора, които не са готови още да направят крачката напред и да тръгнат успешно по пътя на промяната.
Елена Панова













