Д-р Александър Канчелов е специалист по лечение на зависимости с близо 20-годишен опит. От 2002 г. е директор на първата специализирана клиника за терапия и лечение на зависимости, която развива и прилага съвременните терапевтични научни и клинични методи. Носител е на някои от най-високите отличия на Европа и Америка – Голямата награда „Химера” на Европейската асоциация за лечение на опиева зависимост, връчена през 2004 г. в Париж, и наградата „Доул-Найсуандър” на Американската асоциация за лечение на опиева зависимост, която му е присъдена през 2007 г. в Сан Диего, САЩ, като признание за новаторските му клинични методи и практики в България. Въвежда метода за мотивационно интервюиране, тренинги и обучение. Разработва специална система за метадон-асистирана терапия с помощта на проф. Икро Маремани от Университета в Пиза, президент на Европейската асоциация за лечение на опиеви зависимости.

- Днес модерната наука признава за зависимости не само физическата и психическата пристрастеност към определени субстанции, но и други видове зависимости към различни поведения, като хазарта, секса, интернет и дори към хора. Каква е общата основа между всички тях?

- Според мен, говорейки за зависимост, ние тръгваме в една принципно грешна посока – особено когато говорим за зависимостите, които най-често изискват клинично, психотерапевтично и лечебно повлияване. Тоест тези, които са свързани с проблемни поведения или злоупотреба с наркотични вещества. Когато става дума за зависимост в този смисъл, според мен тази дума е неправилно разбрана и прилагана, защото в публичния дискурс към нея веднага се прикача негативен смисъл и нюанс. Зависимостта като нещо лошо и извън нормата. А според мен нормата е човек да е зависим. Не е възможно да живеем, да функционираме, да имаме социална и личностна реализация по какъвто и да е друг начин. Защото никой не е индивид сам за себе си. Той винаги е част от социален или друг контекст. Тоест от взаимодействията с други хора, обстоятелства, динамика и развитие, които са в нас и извън нас. Той зависи от въздуха, слънцето, другите, автобуса, здравето си, цените, правителството, вселената. Погледнат по този начин, човешкият живот изглежда съвсем различен. Ние сме зависими от всичко около нас и вътре в нас. Аз бих поставил зависимостта на първо място като естествено състояние на света, на човека и на взаимовръзките, които поддържат структурата и динамиката на нашето функциониране и развитие.

- В какъв момент зависимостта се превръща в проблем?

- Когато зависимостите станат дезадаптивни, говорим за патология. Когато тя е свързана с употреба на наркотични вещества, според мен по-правилният термин би бил „пристрастяване”. Ако разгледаме процеса, при който се стига от нормално функциониране до състояние на пристрастеност, виждаме в началната фаза активиране на интереса и очакване, че ще се постигне някакъв ефект, или търсене на новото, експериментиране със себе си, екстремност, авантюризъм, натиск на средата, или просто автоматичното имитиране на някой друг, който е приет за значим модел на поведение. И така десетки хиляди млади хора експериментират и опитват. Решаващият ход е повторението. То води до продължаване в посока на епизодична, инцидентна и преминаване към редовна употреба. А тя става твърде опасна, защото наркотичните вещества конкретно имат способността да променят мозъка. Обратимо и в по-напредналите стадии – необратимо. Във фазата на редовната употреба мозъкът е под активното въздействие на тези субстанции. Те упражняват своето действие в две посоки. От една страна, обикновено повдигат психичния и цялостния тонус, активират центъра на удоволствието по изкуствен, но много мощен начин и създават пристрастяване, като карат мозъка да ги търси. Патологичното желание за употреба в следващата фаза излиза от контрола на разума и личността и това вече е болестта.